сн. mshcdn.com
Населението на България към лятото на 2015 г. наброява 7,186,893 души, обяви ЦРУ. Преди близо година разузнавателната централа бе посочила, че в България живеят под седем милиона - 6,924,716. Сега данните са поправени със завишение нагоре. През миналата година срещу цифрата на ЦРУ скочи Националния статистически институт в България, който оспори данните на американското разузнаване. Не е ясно какви източници са използвали в ЦРУ през миналата година, нито причините за поправката сега. Данните за демографското състояние на България според ЦРУ продължават да бъдат все така негативни. Страната бележи отрицателен прираст на населението от -0.58%. По раждаемост българите са на 208-о място в света. На хиляда души население се падат едва по девет новородени. Докато по смъртност страната продължава да заема челни позиции - шесто място с 14.4 починали на 1,000 души население.
Средната възраст на българите е 42.6 г., като при мъжете тя е дори по-ниска - 40.3 г., а при жените е 44.8 г. Средната продължителност на живота е 74 години. 43% от българите са на възраст между 25 и 54 години, а едва 14.5% от населението е на възраст до 14 години. Само 10% са на възраст между 15 и 24 години. Над 65 години са почти 19% от българите. Почти 77% от населението се определя с български етнос, 8% с турски, а 4.4% като роми. 73,9% от населението е урбанизирано, а според ЦРУ в София живеят 1,226,000 души.
На този фон ЕС изисква от България да приеме 1,500 бежанци до края на тази година. Цифрата се съдържа в оповестените от Европейската комисия квоти за разпределение на 120 хиляди имигранти. Тя е неокончателна, защото и броят на нахлуващите в Европа мюсюлмански бежанци постоянно расте. Квотата за Германия е 31 хил. души, а за Франция - 24 хил. Очаква се тази сряда председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер да представи публично предложението на Брюксел бежанците да бъдат разпределени в страните членки по квоти. Френският президент Франсоа Оланд предупреди, че ако Евросъюзът не възприеме единна политика спрямо бежанците, това ще застраши и може дори да сложи край на Шенгенското пространство. Г-н Оланд предложи Париж да бъде домакин на международна конференция по имигрантския проблем.
„Проблемът с бежанците засяга Африка, Близкия изток, предвид войните и кризите там, но също така засяга и други континенти, включително Азия. Затова ще предложим международна конференция за бежанците, която да се проведе в Париж", каза френският президент.
Германия от своя страна отделя още 6 милиарда евро за справяне с бежанската криза. Само през почивните дни в страната са пристигнали 20,000 души. Канцлерът Ангела Меркел призова европейските страни да се включат по-активно в овладяването на кризата. „Германия има голям интерес да държи границите си отворени, но всички трябва да бъдат наясно, че ако само три държави поемат целия обем от бежанци, дебатите по тази тема ще се променят много бързо", каза тя. Унгария обаче се възпротиви на квотите. Според Будапеща те са безсмислени, тъй като външните граници на съюза са нестабилни.
