Пандемията от коронавирус стопи с пъти парите, които българските емигранти в Канада изпращат към семействата си в България. Това става ясно от данните на Българската народна банка за второто тримесечие на тази година. Те показват, че за този период тази година средствата, изпратени от българите в Канада към България, са 1.25 млн. канадски долара. Това е със 7,6 пъти по-малко от сумата, изпратена за същия период миналата година. Тогава от българските общности в Канада в България са получени 9.5 млн. канадски долара.

По-малко са били парите

от българите в Канада и през първото тримесечие, макар разликата там да е по-малка. Според статистиката на БНБ към март тази година паричните потоци са в размер на 6.39 млн. канадски долара, докато за същия период миналата година те са били 8.57 млн. долара. Миналата година българите в Канада са изпратили в Родината 34.59 млн. канадски долара. Почти толкова, 34.28 млн. долара, са изпратили те и през 2018 г. Данните на Централната банка сочат сериозен спад на постъпленията от българските емигранти по целия свят към семействата им в България. До края на август работещите българи зад граница са изпратили 291.2 млн. евро или 453.69 млн. канадски долара. Това е с близо 65% или 545 млн. евро (849 млн. канадски долара) по-малко спрямо първите осем месеца на миналата година, когато преводите са били в размер на 836 млн. евро (1,3 млрд. канадски долара), показват изчисления на Investor.bg по данни на БНБ. Конкретно през август 2020 г. емигрантите са пратили 11.1 млн. евро (17.29 млн. канадски долара), при 91.6 млн. евро (142 млн. канадски долара), което е с близо 90% спад. През 2020 г. най-слабият месец е април, когато емигрантите са превели 10.5 млн. евро (16.3 млн. канадски долара).

Това е прецедент в статистиката

от последните 10 години до момента (актуалните данни на БНБ започват от 2010 г.). Причината вероятно е в това, че в края на март пандемията от COVID-19 принуди почти всички държави по света да въведат строги ограничения с цел намаление на разпространение на вируса. Рестрикциите оставиха без работа милиони хора в целия свят и засегнаха предимно сектори, в които работят именно емигранти. Проблемът изглежда ще се задълбочи и с оглед на втората вълна на болестта, която заплашва основно сезонните работни места, особено в туризма. Това на практика намалява нуждата от работна ръка от по-бедни държави, каквато е България. От данните на БНБ се вижда още, че намалението е драстично през всички месеци от 2020 година след януари и февруари, когато преводите са на традиционните си нива от около 90-98 млн. евро. Подобна тенденция е

тревожна за България

защото в нея крайното потребление е основен двигател на растеж, а парите от емигрантите се вливат именно там, като по-голямата част от този паричен поток отива за покриване на текущи разходи, здравеопазване, образование и погасяване на заеми. В последните години много малки и семейни бизнеси започват своето начало именно с помощ от роднина зад граница, а парите от българските емигранти надхвърлиха размера на преките чуждестранни инвестиции. През последните 10 години парите от българите зад граница успяха да се възстановят на предкризисните си нива от преди 2008 г. Нещо повече - за периода 2007-2019 г. е налице близо двоен ръст. През 2007 г. постъпленията са били 634.7 млн. евро (988 млн. канадски долара), а през 2019 г. – над 1.2 млрд. евро (1,8 млрд. канадски долара). Статистиката (за паричните потоци от емигрантите) не е съвсем точна, защото парите, които идват от българите, работещи в чужбина, всъщност са доста повече от отчитаното от БНБ. В статистиката на регулатора не се включват донесените пари в брой, а освен това БНБ отчита само преводите над 2500 евро. Ако се сравняваме с другите нови страни - членки на ЕС, зависимостта на България от емигрантските трансфери е най-сериозна. По данни на Световната банка за 2018 г. дори Румъния и балтийските страни, с които традиционно се съпоставя, отчитат по-малка зависимост от емигрантските пари: в България този дял е 3,8% от БВП, докато румънците изпращат у дома 2,2% от БВП, литовците – 2,6%, естонците – 1,8%. Единствено стойността на емигрантските трансфери от латвийците се приближава да тази от българите – 3,7% от БВП.

 Разпределение по държави

Италия е сред страните от ЕС, която бе най-силно засегната от пандемията. В края на второто тримесечие от там в България са дошли едва 2,2 млн. евро, при 19,9 млн. евро за същия период на 2019 г., което е спад от почти 90%.

В Испания също има огромна българска диаспора. Българите, които работят и живеят там, са изпратили на близките си в Родината само 4,2 млн. евро в края на второто тримесечие, при 38,4 млн. евро за периода януари-юни 2019 г. Преводите от Германия също драстично намаляват. От 69,5 млн. лв. за второто тримесечие на миналата година те достигат до едва 7,7 млн. евро в края на юни тази година. От Великобритания в България са дошли 3,5 млн. евро, при 28,2 млн. евро година по-рано.