Интернет е железопътната мрежа на нашето време – насъщна част от обществената инфраструктура, около която се върти голяма част от световните търговия и комуникации. Компаниите, които доминират интернет обаче, са частни организации, преследващи печалба. И като железопътните компании от миналото те представляват монополен проблем. Министерството на правосъдието и Федералната комисия по търговия в САЩ наскоро си поделиха отговорността за разследването на технологичните компании, включително

Google, Amazon, Facebook и Apple

Истинските действия трябва да бъдат предприети обаче в Правната комисия към Камарата на представителите в Конгреса, която обяви свое разследване относно това дали антитръстовите правила трябва да еволюират, за да посрещнат предизвикателството за обуздаването на технологичните компании. Според запознати през следващата около година и половина Комисията ще проведе изслушвания на много високопоставени технологични лидери, както и на техни конкуренти, които казват, че са били смазани от тях. Докато проучват въпроса, регулаторите могат да отворят краткия и изненадващо лесен за четене том от 1878 г. „Железопътни линии: произход и проблеми” на Чарлз Франсис Адамс, бивш ръководител в жп сектора, а после и регулатор, който описва възхода на жп линиите в Европа и САЩ и борбата да се принудят да служат на обществото, вместо на шепа индустриалци от XIX век. В глава, озаглавена „Проблемът с жп линиите”, Адамс пише: „С развитието на събитията става очевидно, че законите на търговията действат несъвършено по отношение регулирането на тези модерни магистрали и ползата, която извличат онези, които ги притежават и монополизират.” Може да променим заглавието на тази глава на „Проблемът с интернет” и да получим добро обобщение на това къде сме в момента. Amazon владее повече от една трета от онлайн търговията на дребно в САЩ. Google представлява 88% от пазара на интернет търсачките в САЩ (95% при мобилното търсене). Две трети от американците са във Facebook, която, след като придоби Instagram и WhatsApp, притежава 4 от топ 8 социални медии. Всички тези компании, както и Apple (първата компания в света, достигнала стойност от 1 трлн. долара), попаднаха под обстрел заради това, че използват огромните си екосистеми, за да дадат предимство на собствените си продукти и услуги, държейки конкурентите извън своите мрежи. Проблемът за регулаторите в САЩ е, че след 70-те за законодателството е трудно да спечели антитръстово дело, освен ако не се докаже, че потребителските цени са се повишили заради монополно положение – нещо, което е много трудно при платформи, които извършват неясни бартери (вашите данни срещу тяхната „безплатна” услуга). В резултат

дигиталните монополисти продължават да растат

Нещата обаче може би се променят. Ново изследване на Лина Кан, експерт, който работи за подкомисия по антитръстово, търговско и административно право към Конгреса, прави директни сравнения между жп проблема и този с дигиталните монополи. Тя заключава, че имаме нужда от разделяне на платформите от търговията, за да създадем по-справедлива и конкурентна цифрова среда. Идеята се подкрепя и от други, включително от сенатора от Масачузетс и кандидат президент от Демократическата партия Елизабет Уорън. Тя също сравнява големите технологични компании с железопътните от миналото, като вярва, че на фирми с над 25 млрд. долара глобални приходи годишно не трябва да се разрешава да притежават платформа, в която да бъдат и участник. Това напомня разделянето, наложено на железопътните компании, което е целяло да предотврати създаването от тяхна страна на пазар и същевременното доминиране на него. През 1900 г. например шест американски жп компании са притежавали или контролирали 90% от пазара на антрацитни въглища, което е довело до високи цени за купувачите и огромни печалби за жп компаниите, като, разбира се, е било трудно за независимите въглищни фирми да превозват товари по жп мрежата. Проблемът в крайна сметка е бил решен чрез клауза, която е разделила платформите от търговията. Този вид разделяне е намерилo приложение и в други сектори като банкирането, като е предотвратило банковите холдинги от конкуриране със собствените им клиенти в различни области. Очевидно е, че трябва да се приложат същите стандарти към днешните цифрови гиганти, макар да е сигурно, че те ще впрегнат всичките си лобистки мускули, за да го осуетят в идните месеци. Както Адамс е изтъкнал през XIX век, „проблемът със сливането, който е в основата на железопътния проблем, е отишъл толкова далече, че скоро жп компаниите ще управляват държавата, ако тя не успее да ги контролира”. Борбата за регулацията на големите технологични компании ще ни каже много за това дали индустриалните титани на нашето време вече не контролират политическата система.