На 16 януари Православната църква почита честните вериги и страдалческия подвиг на светия първовърховен апостол Петър. Ирод Агрипа хвърлил ап. Петър в тъмница, като възнамерявал след Пасха да го изведе пред народа. Но в нощта, когато щели да го извеждат, окован в две вериги, Ангел Господен го събудил.
Станал, веригите паднали от него и Ангелът го извел навън. Учениците му успели да се сдобият с веригите и те били предавани през вековете. Вярващите получавали чрез тях изцеление от различни болести. Днес се отдава почит на подвига на ап. Петър.
Сред народа датата 16 януари се чества като празник за здравето и опазването на добитъка и стоката. Този празник е най-разпространен в Северна България и старопланинските райони. Той носи наименованието Южници-Верижници и се свързва със светкавиците и гръмотевиците, които народните представи оприличават на въженца и верижки.
Смята се, че който е ударен от светкавица, е грешен човек – Бог го наказва. На този ден се почита добитъкът, защото се връзва с въже. Не се върши никаква къщна работа и се раздава пита, за да се предпазят всички от удар от гръм, а някъде, за да не излизат пъпки по лицата на хората. Християнската църква също отбелязва 16 януари, наричайки го Честни вериги на Свети ап. Петър или Свети Вериги, в който се почитат веригите, с които бил окован апостолът, преди да бъде убит.
Разказва се, че Петър лежал окован между двама стражи. Явил се тогава ангел и му казал да стане. Петър станал и веригите сами паднали от ръцете му. Учениците на апостола предавали светите вериги от поколение на поколение, а силата им била толкова голяма, че изцелявала всякакви болести. Църквата определя за свят 16 януари още през V век. Католическата църква отбелязва празника на първи автуст, а във Вечния град има и катедрала посветена на библейското събитие.
Прочети още
Наименованието на базиликата „Сан Пиетро ин Винколи“ (от итал. „in vincoli“ – „окови“) е свързано с легендата за Евдоксия – съпругата на императора на Остготската империя Теодосий (Теодорих) II.
По време на поклонничество в Ерусалим според легендата тя намерила оковите (веригите), с които бил окован Апостол Петър. Веригите останали в Константинопол, но няколко брънки от тях били отнесени в Рим от Евдоксия, която на свой ред ги подарила на понтифика.
И тогава се случило чудото. Когато папа Лъв Велики държал брънките от веригата в ръцете си, те изведнъж се съединили с другите брънки от оковите, които били почитани в Рим като светини, за които се смятало, че принадлежат именно на тези вериги, с които е бил окован Апостол Петър, Христовият ученик.
