Капрал (eфрейтор) Джаки не е бил човек. Това е странната история на един бабуин в южноафриканската армия по време на Първата световна война. Собственикът на маймунката, която става талисман на бойците, бил мобилизиран, но нямало на кого да остави Джаки и получил разрешение да го вземе със себе си в поделението. По време на войната Джаки е бил раняван два пъти. Бабуинът бил обучен да отдава чест, когато види висш офицер. След войната Джаки получава звание ефрейтор и
медал от гражданската служба на Претория
Човешката история на Джаки започва няколко години преди 1915 г. Южноафриканецът Алберт Мар намерил бабуина около фермата си. Той го опитомил, за да заживее като пълноправен „член на семейството“. През 1915 г. Мар е призован в армията. Той няма на кого да остави Джаки. За негово щастие и за радост на войниците, висшите военни оставят маймунчето в поделението на 3-ти пехотен трансвалски южноафрикански полк. Джаки е облечен в униформа. Зачислява му се дневна дажба храна и военна книжка.
Храни се с нож и вилица, мие се на мивката
Джаки може да отдава чест и да запали цигара на желаещите. Изострените му животински сетива го правят полезен при нощните наряди. Бабуинът пръв разбирал кога наблизо има вражеско присъствие. Джаки и Мар преживяват кървава битка, при която загива 80% от личния състав в Делвил Ууд. На 26 февруари 1916 г. Мар, който тогава служи в Египет, е прострелян в рамото в битката при Агагия. Джаки е неотлъчно до него, докато чакат помощ. Ближе раната му. По-късно, през 1918 г., самият Джаки е ранен тежко от парче шрапнел в окоп в Белгия, докато се опитва да натрупа стена от различни предмети, защитавайки се от непрекъснат вражески огън. Налага се
едното му краче да бъде ампутирано
Джаки е награден с медал за доблест и произведен в капрал. След края на войната Мар и Джаки се връщат обратно в Южна Африка, но бабуинът умира при домашен пожар година по-късно през май 1921 г. Мар напуска този свят на 84 години, през 1973-а.
