Българското производство на плодове и зеленчуци е изправено пред сериозна криза, а държавата трябва спешно да предприеме мерки за запазването на сектора. В противен случай все повече производители ще се отказват от земеделието, а българската продукция ще става все по-рядко срещана на пазара.

Това заяви председателят на Националната браншова камара „Плодове и зеленчуци“ Цветан Цеков в интервю за БГНЕС. Повод за разговора е позиция на организацията, в която производителите настояват за спешни мерки в овощарството и зеленчукопроизводството.

„Ако държавата не реагира спешно, българските плодове и зеленчуци ще останат в Червената книга“, предупреди Цеков.

По думите му секторът е подложен на натиск от ниските изкупни цени, нарастващите производствени разходи, климатичните рискове и конкуренцията от вносна продукция. Според него в редица случаи производители са принудени да изхвърлят продукцията си или да я оставят да се развали на полето, тъй като реализацията ѝ не е икономически изгодна.

От производителя до магазина: цената расте многократно

Цеков посочи като един от основните проблеми разликата между цената, която получава производителят, и крайната цена, която плаща потребителят.

„От производителя до крайния потребител цените многократно нарастват – в стотици проценти“, заяви той.

Според председателя на браншовата камара причините са свързани с неуредените отношения по агрохранителната верига, концентрацията на пазара и липсата на достатъчен контрол върху надценките.

„Свободата всъщност се превърна в свободия и реално имаме една ширеща се спекула“, коментира Цеков.

Той даде пример с парадокса, при който българският производител продава продукцията си на ниска цена, докато крайният потребител я купува значително по-скъпо.

Производителите искат различен модел на подпомагане

Според Цеков досегашният модел на подпомагане не е достатъчен, за да компенсира рисковете пред овощарството и зеленчукопроизводството.

Той настоява по-голяма част от подкрепата да бъде обвързана с реално произведената продукция, а не единствено с обработваната площ.

„Първо да се стимулират производителите, които произвеждат качествено – подпомагането трябва да бъде на килограм произведена продукция, а не на декар площ“, заяви той.

По думите му производителите в тези сектори са особено зависими от климатичните условия, пазарната конюнктура и конкуренцията от внос, което прави държавната подкрепа ключова за оцеляването им.

Производители изкореняват насажденията си

От браншовата камара твърдят, че проблемите вече водят до реално свиване на производството. По думите на Цеков част от производителите изкореняват градините си, а други се отказват от стопанствата си, тъй като не успяват да покрият разходите си.

Той посочи и случаи на производители на маслодайна роза и овощари, които предпочитат да унищожат част от продукцията или насажденията си, вместо да работят на цени, които не покриват разходите им.

Камарата заявява, че вече трети месец очаква отговор от Министерството на земеделието и храните по конкретни предложения за промени в сектора.

Обединението на производителите – един от ключовите проблеми

Според Цеков по-силното сдружаване на земеделските производители може да даде на сектора по-голяма пазарна тежест.

При обединяване на стопанствата могат да се формират по-големи количества еднородна продукция, която да бъде предлагана директно на търговските вериги или на външни пазари.

„Сдружаването е важно, защото, когато са сдружени производителите, те имат вече онази сила, която може да противодейства на пазара – така наречената пазарна сила“, обясни Цеков.

По думите му кооперативният модел може да намали разходите за логистика, съхранение и реализация и да даде на производителите по-пряк достъп до пазара.

Според него обаче са необходими законодателни и административни промени, които да стимулират земеделците да се обединяват.

Вносът и контролът по границите

Друг проблем, който производителите поставят, е конкуренцията от вносни плодове и зеленчуци.

Цеков твърди, че на пазара се предлагат значителни количества продукция от други държави, която понякога се представя пред потребителите като българска.

Той настоява за по-строг контрол върху произхода на продукцията и за въвеждането на по-добра проследяемост по цялата агрохранителна верига.

„Трябва да има закон за агрохранителната верига, да има проследяемост откъде тръгва продукцията, да има регистър“, заяви председателят на камарата.

По думите му това би ограничило възможността вносна продукция да бъде преопакована и представяна като българска.

Цеков отправи и критики към практиките на някои търговци и заяви, че е необходим по-ефективен контрол върху предлаганата продукция. Твърденията му за използване на забранени или опасни препарати при вносни плодове и зеленчуци следва да бъдат потвърдени от компетентните контролни органи и лабораторни изследвания.

„Червената лампа отдавна свети“

От браншовата организация заявяват, че проблемите в сектора не са нови и са били поставяни многократно пред институциите.

„Постоянно алармираме. Всеки вижда с каква скорост се сменят министри и правителства. Ние нямаме политики за запазване на българското земеделие в частта на уязвимите сектори“, каза Цеков.

Според него отговорност за състоянието на сектора носят поредица от управляващи и институции през последните десетилетия.

„Червената лампа отдавна свети и плодовете и зеленчуците ще останат в Червената книга на България“, предупреди председателят на камарата.

По думите му възстановяването на производството би било много по-трудно, отколкото запазването на вече съществуващите стопанства.

„Изключително трудно се създават производители, а заради сбърканите политики, некоректния пазар и климатичните условия фермерите просто фалират и се отказват. На следващия ден няма кой да произвежда“, заяви Цеков.

От Националната браншова камара „Плодове и зеленчуци“ настояват държавата да предприеме конкретни мерки за подкрепа на производителите, по-добър контрол върху пазара и вноса, проследяемост на продукцията и стимули за обединяване на земеделските стопани.

Според бранша въпросът вече не е само за доходите на отделните производители, а за това дали България ще запази собствено производство на плодове и зеленчуци и ще може да осигурява по-голяма част от потреблението си с местна продукция.