Пълномащабната война нанася на Черно море щети, чиито последици ще се усещат от поколения. Най-тежко е положението на делфините, които загиват многократно по-често, отколкото преди руското нахлуване в Украйна. Това разказва главният научен сътрудник на Националния природен парк „Тузловски лимани“ Иван Русев в интервю за „Ал Джазира“.

Преди войната основната заплаха за делфините бяха рибарските мрежи. Животните се оплитаха в тях и се задушаваха, а бракониерите отрязваха плавниците им и изхвърляха телата обратно в морето. След 2022 г. рибарите и бракониерите по крайбрежието са намалели, но според Русев военните действия убиват стотици пъти повече афали, обикновени делфини и морски свине.

По негови изчисления само през 2022 г. са загинали около 50 000 делфина. До 2026 г. броят им е надхвърлил 120 000. Това е приблизително една четвърт от всички китоподобни в Черно море.

Повечето мъртви животни нямат следи от рибарски мрежи, но изглеждат силно изтощени. Ученият свързва смъртността с експлозиите, изстрелването на крилати ракети от кораби и работата на военните сонари. Всички тези фактори нарушават ехолокацията на делфините – основното им сетиво, чрез което се ориентират, общуват помежду си и ловуват.

„Ако делфинът не може да лови риба, той бързо отслабва“, обяснява Русев.

След това започва верижна реакция. Гладуващото животно изразходва собствените си мастни запаси, в които с години са се натрупвали микропластмаса, антибиотици и химикали от отпадъчните води и земеделските площи. Така делфинът на практика се самоотравя. Имунната му система отслабва и той загива от тежка инфекция на дихателните пътища, причинена от морбиливирус.

Ситуацията се влошава и от потъналите кораби. Според наличните данни от 2022 г. насам украински морски и въздушни безпилотни апарати са потопили две подводници и около 30 руски военни кораба, сред които и флагманът на Черноморския флот – крайцерът „Москва“. Всички те са превозвали гориво и други токсични вещества.

Нефтените петна обгръщат водораслите и водят до гибелта на мекотели и риби, особено есетрови.

Допълнителен тежък удар върху морската екосистема беше разрушаването на Каховската ВЕЦ през 2023 г. Тогава от водохранилището се изля голяма част от 18-те кубически километра вода, замърсена с торове, тежки метали и машинно масло.

Рязко увеличаване на смъртността сред делфините се регистрира и в България, Румъния и Турция. Причината обаче невинаги може да бъде установена. Както отбелязва Димитър Попов от най-старата природозащитна организация в България „Зелени Балкани“, повечето животни са изхвърлени на брега в напреднал стадий на разлагане.

Той обаче споделя мнението на украинския си колега, че „сонарите на военните кораби и подводници без съмнение влияят върху китоподобните, тяхната ехолокация и слух“.

Междувременно руските еколози обясняват смъртта на делфините с „паразити“ и „вирусни инфекции“, без да навлизат в подробности.

Мъртвите животни предизвикват ужас и сред хората. През август жителката на Одеса Татяна Смолченко се разхождала по крайбрежието с осемгодишния си син Олег, когато момчето забелязало изтощен делфин, чието тяло вече започвало да се разлага.

„Вече свикнахме със смъртта на хора, но да виждаш как тези създания загиват заради войната е не по-малко ужасно. И двамата плакахме“, разказва жената.

По думите на Русев страдат и птиците, които мигрират между Северна Европа и Близкия изток. Експлозиите и безпилотните апарати ги плашат, а изтощените птици понякога не успяват да достигнат до местата си за зимуване или гнездене.

Фламингите, които едва наскоро започнали да гнездят в природния парк, изоставят яйцата си, които веднага стават плячка на чайките.

Единственото положително последствие, което ученият отбелязва, е свързано със сухоземните животни. Тъй като ловът практически е прекратен, популациите на диви свине, сърни, лисици, чакали, зайци и язовци са се увеличили.

Според Русев след края на войната насекомите и дребните бозайници ще се възстановят за няколко години. При делфините обаче процесът ще бъде много по-продължителен.

„Според нашите оценки възстановяването на популацията на китоподобните ще отнеме между 30 и 50 години, за да може морската екосистема да стане отново сравнително нормална“, обобщава Русев.

Черно море е най-опасният морски маршрут за търговското корабоплаване

Черно море се е превърнало в най-опасния морски маршрут в света. По данни на „Файненшъл таймс“ през тази година там са били атакувани над 570 плавателни съда, а 40 моряци са загинали – повече, отколкото в Персийския залив.

Само между юли и септември под ударите са попаднали около 387 кораба, което е пет пъти повече в сравнение с предходното тримесечие.