Някъде в „Красно село“ в София има забутана малка уличка. Носи името на велика българска царица, заличено от комунистите и грозно и незаслужено забравено в наши дни, пише lentata.com. Царица Елеонора Българска е наречена още приживе коронованият ангел на България. Когато царица Елеонора се омъжва за цар Фердинанд, нейна братовчедка и снаха на руския император казва: „Цар Фердинанд се жени за Елеонора, а Елеонора се омъжва за България". Думите са пророчески. От този момент до края на дните си, царицата отдава всичко за новата си родина. За сватбата държавата й прави подарък от 150 хил. лв., а тя изумява всички, като веднага ги дарява за построяване на детски санаториум за костна туберкулоза край Варна. Започва да разпродава личните си семейни бижута и да дарява. На Червения кръст, за интернати за слепи или глухонеми деца, за сиропиталища. Едно от тези семейни бижута
спасява от разрушение Боянската църква
- местните искали да я съборят и на нейно място да изградят по-голяма. Царица Елеонора купува парцел за нова църква и организира реставрирането на старата. Създава благотворително дружество. Когато журналистите я питат за нейната неуморна работа в помощ на нуждаещите се, тя отговаря: „Да си царица е служба като всяка друга. Пък и царицата е такава само в двореца“. Като пряк очевидец на болката и страданията от войната - била е милосърдна сестра по време на Руско-японската война, организира и лично финансира обучението на милосърдни сестри, осигурява закупуването на
най-съвременните по това време носилки за ранени
Когато започва Балканската война, а после и Междусъюзническата, царицата е на фронта, облечена в своята бяла униформа. Гази калта, грижи се за ранените, чете и пише писмата им до близките, държи ръцете на умиращите. Когато гърците настъпват, Фердинанд изпраща заповед българските войници да се оттеглят заедно с царицата, която е в болницата в района, а 160 ранени да бъде изоставени на милостта на врага. За първи и единствен път в живота си тя се възползва от своето положение и дава контразаповед на войниците - с преграден огън да се осигури изтеглянето на всички ранени.
Царицата е
първата жена с орден „За храброст“
Но не по волята на царя и не защото е царица, а по настояване на войниците и техните командири. Името й прекрачва границите на България и за „коронования ангел“ се пише из цяла Европа, та чак отвъд Океана. Поканена е от президента Удроу Уилсън да посети САЩ. По това време обаче вече е нелечимо болна, а болестта й е в напреднал стадий, и всички я съветват да не предприема пътуването. Тя пише до сестра си: „Длъжна съм да направя това за моята България. Америка е новата световна сила. И тя проявява интерес към нас. Повярвай ми, Зизи, човек трябва да живее заради онова, което може да вземе със себе си на оня свят…“. Уви, тази визита не се осъществява - при пътуването здравето й се влошава и тя не може да продължи. Н.В. Царица Елеонора Българска
завещава всичко, което вече не е дарила приживе
за благотворителност. Погребана е по нейна воля в двора на Боянската църква. Казват, че не е имало софиянка, която не е отишла на опелото й, а оцелели под нейните грижи войници всяка година посещавали гроба й. През комунизма извергите заличават името й, а банда безпросветни уроди оскверняват и разкопават последната й обител, търсейки скъпоценности - те не знаели, че тази скромна и изключителна дама е оставила всичко на „родината на душата ми“, както сама наричала България.
