Мая повече от месец не е виждала сина си Ени и съпруга Наско Когато в края на август по новините казват, че администрацията на Барак Обама въвежда нова политика за депортациите, според която приоритет ще са престъпници, семейството на Атанас Енчев си отдъхва. За 20 години в САЩ те са в постоянна битка за статут след десетки грешки и необосновани решения за отказ от имиграционните власти. Няколко седмици по-късно обаче надеждите им са попарени, след като на 5 октомври агенти на ICE чукат на вратата им и Атанас е отведен в ареста заедно със сина си Енислав. Съпругата му Мая не е у дома и така избягва ареста. „Ени ми се обади за една минута и ми каза, че някакви хора дошли и им казали, че трябва да дойдат с тях да се регистрират. Когато затворих телефона, веднага разбрах, че всъщност са ги арестували, разказва Мая. Аз бях шокирана, не знаех какво да правя. Трябваха ми няколко дни да осъзная какво се случва, че те са затворени." Шокът е още по-голям, защото нищо не подсказва този развой на събитието. Семейството не получава по пощата писмо, което да им каже, че са в активна процедура по депортация и имат определен срок да напуснат страната, каквато е обичайната практика. Повече от седмица Мая няма връзка с детето и съпруга си И до ден днешен не ги е виждала, защото се опасява, че отиде ли в ареста, също ще бъде задържана. Атанас и Мая са успешни архитекти. Той идва в САЩ с J-1 виза през 1992 г. със стипендия Humphrey за градско планиране в Rutgers University. Малко след него като придружители пристигат Мая и Енислав. След като специализацията преминава, семейството получава интересни предложения за работа и решава да остане в страната. Властите обаче отказват всеки техен опит, защото като специализант с J-1 виза той трябва да се върне поне за 2 години в България. Нашата страна обаче се отказва от това изискване и техните адвокати подават за т.нар. waiver, който е бил отхвърлен. „Нямаше никаква ясна причина за този отказ на имиграционните власти", казва адвокатът им Ерик Марк. Следват дълги години на нови молби, обжалвания на всевъзможни нива, съдилища и инстанции, докато през август 2011 г. всички опции изглеждат изчерпани. Тогава идва и новината за т.нар Morton Memo (за което писахме в BG VOICE в началото на септември) от шефа на U.S. Immigration and Customs Enforcement (USCIS) Джон Мортън. Според този документ властите спират депортирането на нелегални имигранти без криминално досие и такива, които биха се квалифицирали по проектозакона The DREAM Act (който дава път към зелена карта на деца, които са доведени в страната много малки и са завършили колеж тук). Такъв е и случаят със сина на Атанас и Мая - Енислав. Той идва в САЩ едва на 2 годинки и не познава живота другаде. Неговата сестра и дъщеря на Атанас и Мая пък живее тук със зелена карта. Документът явно не впечатлява имиграционните власти в Ню Джърси и те се появяват на вратата на семейство Енчеви и отвеждат Атанас и Енислав в частния затвор за нелегални Newark's Delaney Hall в Есекс Каунти. Фирмата, която управлява ареста, „Community Education Centers" получава 50 милиона долара на година за 450-те задържани там. Още около 800 нелегални са задържани в съседния общински затвор. През август администрацията на Есекс Каунти попадна под светлините на прожекторите заради решението им да подпишат договор с частната компания. Според местните медии фирмата е близка до губернатора на Ню Джърси - републиканеца Крис Кристи. Много от задържаните в Delaney Hall няма да получат правото на лично явяване в съда. Това ще става чрез телеконферентен разговор. Според властите така се пестят пари, но според много адвокати този вид показания намаляват шанса за благоприятно решение в полза на имигранта. „Казват, че условията са приемливи - не е точно като затвор. Има книги за четене, телевизор, но храната е ужасна. Имат някакъв достъп до имейл, но става много бавно. А пред телефоните има огромни опашки и комуникацията с тях е много трудна", разказва Мая. От както са в Америка, Атанас и Мая работят по професията си и са спечелили уважението на архитектската гилдия в региона. Двамата завършват различни курсове и университетски степени по тяхната специалност. Сред проектите, над които са работили, са много държавни и частни училища и през всичките тези години изпълняват и договори с различни държавни агенции и институции. „Това дело ме грабва не просто като адвокат, а като американски гражданин. Това ли са наистина хората, които искаме да депортираме? Те ли тези, върху които трябва да са съсредоточени усилията и малкият бюджет на ICE", риторично пита техният защитник Ерик Марк. След всички опити да поиска ново преразглеждане на случая и използването на новите разпоредби на шефа на USCIS Джон Мортън адвокат Холт смята, че случаят е стигнал до задънена улица. „Докато не се намери нов начин", оптимистичен е все пак той. В търсене на този начин Холт се свързва с офисите на двама сенатори и един конгресмен. Според Холт те са писали на ICE, но и политиците са получили неблагосклонен отговор. BG VOICE изпрати данни за случая на конгресмена Луиз Гутиерез (Илинойс), който е един от най-видните привърженици на имиграционната реформа и през лятото ни обясни в детайли как работи The Morton Memo. Междувременно стотици хора, предимно американци, са подписали онлайн петицията за освобождаването на Атанас и сина му. Над 6000 долара са събрани от дарения в специален фонд за тяхната юридическа защита. Ако вие искате да ги подкрепите, може да го направите на http://www.change.org/petitions/tell-ice-stop-the-deportation-of-atanas-entchev-and-family. Сега адвокатът на Енчеви се опитва да поиска задържане на депортацията (stay), но властите отказват да приемат пакета с документи с мотива, че Атанас и Енислав нямат валидни паспорти. За да си извадят нови, трябва да отидат лично до консулството в Ню Йорк. Друг вариант е да си вземат временен документ за пътуване. Адвокатът им обаче се притеснява, че това може да е нож с две остриета и ако предоставят паспортите, те веднага ще бъдат качени на първия самолет до България. BG VOICE ще продължи да следи случая и да използва ресурсите, контактите и влиянието си за неговото положително разрешаване.
NYT Times: Новата политика за депортации е непостоянна
 В своя публикация авторитетният New York Times коментира, че прилагането на новата политика за депортация, която поставя фокуса върху престъпници, не се изпълнява по еднакъв начин от всички служители на ICE. Вестникът цитира данни от 252 случая, събрани от American Immigration Lawyers Association и American Immigration Council, които показват, че на много места имиграционните власти продължават със старата традиция и не прилагат новия меморандум на Джон Мортън. През август администрацията обяви, че спира депортирането на нелегални имигранти без криминално досие, а около 300 000 дела за процедура за премахване ще бъдат преразгледани.
„Това е типичен пример, в който шефовете казват едно, а подчинените вършат съвсем друго", казва Грегъри Чен от асоциацията на адвокатите. Според техния доклад повечето от имиграционните офицери не са минали тренинг за прилагане на новата политика.
Шефът на USCIS Джон Мортън също признава това. „Като всяка голяма промяна в такава процедура и това е работа в прогрес. Аз лично водя много от тренинг класовете, защото вярвам в тази нова политика", казва той пред вестника. Случаят със семейство Енчеви и много други в цялата страна обаче показват, че има още много да се работи, за да се получи пълно стиковане между думи, документи и действия. |
Рекорден брой депортирани
Имиграционните власти са депортирали рекорден брой нелегални имигранти за фискалната 2011 г., която приключи в края на септември. Близо 400 000 души са били върнати обратно в родината си според данни на U.S. Immigration and Customs Enforcement (USCIS). Това е най-високото число в историята на агенцията. Ето защо президентът Обама си навлече гнева на различни групи, защитаващи правата на нелегалните, и те му лепнаха прякора Deporter-In-Chief.
Според USCIS данните показват „фокуса на администрацията да отстранява лица, които са в приоритетни групи", като престъпници и такива, които заплашват националната сигурност, обяви агенцията в прессъобщение.
За фискалната 2011 г. са били върнати обратно 396 906 души без документи. От тях 216 698 (около 55%) са с влезли присъди за углавни или по-дребни престъпления. 35 927 от тях обаче са били заловени да карат пияни. |
