Някога е било гордост да изпратиш картичка от Сливенските минерални бани
Минералните бани на Сливен, делничен ден, около пладне. Освен едно ромче, пет гладни кучета и две труженички друга жива душа не се вижда. Ромчето оглежда току-що пристигналия автобус. Но от него слиза само възрастен човек - пазач на една от двете все още работещи почивни станции тук. Човекът се запътва към станцията си, а ромчето се шмугва в гората. Кучетата се разбягват нанякъде. Единствено двете труженички неуморно са заели пост покрай стария път София - Бургас в очакване на клиенти. Едната обяснява, че се казва Роберта и е на 18 г. Зад многото грим обаче прозира мъжко лице на не по-малко от 25 г. Роберта признава, че всъщност е Красимир. Не иска да го снимат, защото родителите му не знаят за второто му аз. Разказва, че през делничните дни е все така пусто. Повече работа имало в почивните, когато и трафикът на коли по пътя е по-голям.
Двете труженички наблягат на пътя. Паркът и самите бани са територия на ромите. ,,Особено в неделя сутрин там е лудница. Идват от цялата страна разни господа на по 30, 40 и повече години и си плащат добре за сексуални услуги. Те, циганите, така понякога изкарват повече и от нас", вещо разяснява ситуацията Роберта-Красимир, а в тона му прозира и лека завист. Тарифите се движели от 20 лева нагоре. Казва, че въобще не е чувал, че проституцията в България е незаконна. Пък и не го интересувало. Всяка сутрин около 10.00 часа неговият приятел Пешо ги докарвал с микробус. Надвечер минавал да ги прибере. ,,Не, той не ни е сутеньор. Само ни помага", казва несъвсем убедително Роберта. През това време край другата труженичка е спряло БМВ. Без много-много обяснения тя се качва в колата, която свива в първата пряка към парка.
Минералните бани на Сливен се простират на огромна територия, отдалечена на около 15 километра от самия град. Всеки, пътувал с колата си край Сливен, не може да не е запомнил това място и да не е забелязал труженичките, които са си го заплюли като територия. Сливенските минерални бани от години са най-известното свърталище на травестити в цяла България. Има ги всякакви - българи, цигани, малолетни... Те обикалят в шарените си дрехи покрай фучащите коли и чакат ,,жертви". Точно тук се чувстват като у дома си. А и няма как да е иначе, защото вече 20 години баните са ничия територия. Поради което никой не им търси отговорност, никой не ги гони. Излиза дори, че всички общински и държавни органи в Сливен неуморно бдят своеобразният местен ,,булонски лес" да е един от големите и необезпокоявани публични домове на открито. Общината в Сливен не се вълнува от баните, държавата също.
Областната администрация изготви преди години проект за общ устройствен план, но какво се случи с него, не е съвсем ясно. Експертите в областта обаче твърдят, че дори и те нямат представа кое в баните е държавно, кое - частно, кое - на общината. Полицията също не смята за свое задължение да прилага законите, което си личи по пълната апатия на секструженичките, когато край тях профучава полицейска кола.
И докато край пътя Бургас - София е по травеститски шарено, навътре в баните буквално става опасно. Човек трябва да се движи или въоръжен с бухалка и със самочувствието, че може да си служи с нея, или в подходяща компания. Защото в целия комплекс не се забелязва нито един полицай, за сметка на което територията е завзета от роми. Те се мотаят край отдавна изоставените сгради, а някои, поради липса на други кандидати, дори са наети уж да пазят неколцината оцелели и работещи като на магия станции и самата порутена баня. Няма друго място в България, където разрухата на прехода да е оставила такъв отпечатък. Ако човек не се смрази от ужаса на гледката, то най-малкото ще му стане тягостно и тъжно.
Да започнем разходката си от някогашната поликлиника. Тя продължава да стои с широко отворени врати, но помещенията са изтърбушени. Цяло чудо е, че изобщо сградата все още я има и не е окрадена до шушка за тухли. Историята й е разпиляна по пода - заявления за отпуски на служители още от 70-те години са разхвърляни до здравни книжки на сигурно отдавна починали хора. Закачените календари по стените още напомнят годината, когато е бил уволнен последният медицински персонал - 1993-та. Стъклената табела ,,Поликлиника" по ирония на съдбата също се е запазила. Някой я е свалил от обичайното й място на входа и я е подпрял до стената.
Точно пред поликлиниката седи изоставено и зловещо лятното кино - човек придобива усещането, че е в гора - навсякъде там са израснали дървета. Някои са пробили дървените пейки, други са подпрели стволове в екрана. Последният филм на това място трябва да е бил прожектиран през лятото на 1989-а. Поне на такава възраст е растителността в киното. Макар цялата територия на баните да е идеално място за обществена тоалетна, хората в нужда са припознали именно киното като клозет. Вонята там е в огромни количества.
Някогашният основен ресторант в комплекса също лъха зловещо. Вратата му е заключена с катинар, а навътре се вижда мрачен коридор, на който още виси табела, насочваща към подземна дискотека. Празна и отчаяна е и някогашната поща. Толкова много обслужващи сгради показват, че преди години на това място е кипял живот. Идвали са хора да почиват, да се лекуват в минералната вода. Днес дори градският автобус пътува дотук само три-четири пъти на ден. А и е винаги почти празен. Понякога слизат неколцина старци - единствените посетители, които все още идват заради водата. Те разказват, че само в неделя е по-оживено. Тогава в баните пристигат цели тумби цигани. Една част от тях - за да се изкъпят, а другата - за да се предлага на закъсали възрастни гейове срещу пари.
Самата минерална баня с басейна все още работи, което е някакво чудо на общия изоставен фон. Сградата е дадена на концесия на частна фирма, която държи постройката в ужасяващ вид - олющена и съсухрена от времето. Личи си, че последното й освежаване е било правено някъде в разцвета на ,,зрелия социализъм". А иначе някога е била дори красива. Строена е още по времето на цар Борис III и по фасадата й още личат остатъци от орнаменти, характерни за тогавашните градежи. До нея седи заключена кръгла стъклена сграда. Тя е последното построено нещо на баните. Вдигнали я войници през 1985 година, а предназначението й е било вътре да има чешми, от които населението да си пълни бутилки с минерална вода. През 2013 година обаче помещението изглежда отдавна изоставено и недостъпно, а човек дори би помислил по вида му, че е строено преди сто години.
