Български селянки са откраднали накити от Преславското златно съкровище. Това установява разследване, което сочи, че кооператорките, открили през 1978 г. прочутото имане, най-вероятно са задигнали част от него, а САЩ са сигнализирали за подобни находки, открити в щатски колекции, разказва пред „168 часа“ един от археолозите, участващи в проучването.
„Кооператорките са намерили скъпоценностите в нива и са задържали за себе си част от тях – разкри той. – Впоследствие, с помощта на вещи лица са ги продали на чуждестранни музеи и срещу това са получили солидно възнаграждение.
Така че макар и минимална, част от уникалното съкровище
от Симеоновия златен век липсва.“ Експертът не пожелава да застане с името си, тъй като вече е получил критики за разкритието, но името на учения се пази в редакцията.
„Действително, един от изследователите на находката имаше съмнения за липсващи бижута. Даже настояваше пред милицията да бъдат по-строги с жените и всичко, което са намерили, да го предадат“, заяви за „168 часа“ бившият директор на Археологическия музей във Велики Преслав Георги Майсторски.
„Съжалявам, че го казвам, но жените, които са намерили бижутата в пръстта по време на земеделски дейности, не са се оказали добросъвестни.
Те не са предали цялото съкровище
за съжаление не мога да го докажа”, сподели пред „168 часа” ученият и помоли по тази тема да се работи много предпазливо.
Други негови колеги твърдят, че от колекцията липсват наушници с митични крила, които най-вероятно са принадлежали на знатна дама от двореца. Те установили това, преглеждайки специализирана литература около цялата уникална находка от IХ век и първата четвърт на Х в.
„Зетят на дамата, която откри огърлицата и плочки от диадемата – Мария Вичева – работеше при нас – сподели Георги Майсторски. - От него съм чувал подробности как жените, докато обработвали почвата, попаднали на
огърлицата и няколко плочки от диадемата
Жълтият цвят ги заслепил и те помислили, че това са капачки от буркани.
Запитали се помежду си какво ли има в бурканите. От дистанцията на времето това са моите спомени от разказите на леля Мария пред зет й.“
„Не можем да допуснем, че диадемата не е била цяла - обясни бившият шеф на музея, който продължава да работи като археолог. – Липсват две огледални плочки от нея с летящи кучета, близки до иракската митология.
Изключвам те да са потънали в земята
след минаването на трактора с плуга по-рано. Безспорно има повреди върху някои от предметите.“
Той сподели, че според някои от проучвателите на съкровището липсвали четири плочки от диадемата, която е била използвана като корона. Слава богу, била запазена централната - с възнесението на Александър Македонски на колесница, теглена от грифони.
„Не е непременно укрито това, което видимо липсва – каза Майсторски. – Не искам да влизам в полемика с никого. Но да се прехвърля вината на кооператорките, не приемам такива обобщения.“
Въпреки това Майсторски съобщи за друга подробност, която потвърждава твърденията, че част от съкровището вече е собственост на музеи в чужбина: „Звъни ми проф. Станислав Станилов неотдавна. Той ме уведоми, че на него му се обадили от САЩ с информация, че крушовидни висулки за обици с клетъчен емайл се притежание на колекционери на бижута. Предположението е, че това е част от нашето съкровище.“ Майсторски поискал да му бъдат изпратени снимки, за да се увери с колегите дали това е така.
Откриват подобни накити в музей
Подобни обеци със същото описание от проф. Станилов видяла и служителка на Преславския музей преди няколко години. Показали й ги двама неизвестни мъже. Тя обаче не искала да говори по този въпрос, за да не я мразят хората.
„Пожелах да ги откупим от тях за музея. Предполагам, че бяха част от съкровището“, смята Майсторски.
От редакцията на „168 часа“ се обръщат с въпрос дали част от съкровището е било присвоено от кооператорки към друг изследовател на находката – проф. Константин Тотев. Неговият баща, покойният вече археолог и теолог проф. Тотю Тотев, е първият, който проучва скъпоценностите.
„Някъде в средата на м. април 1978 г. при мен и баща ми дойде мъж от Велики Преслав – сподели Тотев пред „168 часа“. – Изненада ни с новината, че кооператорки намерили златно съкровище по време на брануването на нива в местността Кастана и начаса си разпределили златните украшения, които извадили. Един от бригадирите също получил част от златото.“
Местността се намира на 3 км от дворцовия комплекс във втората българска столица.
Веднага била уведомена тогавашната милиция. Милиционерите моментално тръгнали по къщите на кооператорките, намерили златните украшения.
Започнали разпити – кой първи е попаднал на тях, каква е била първата реакция, дали някои са искали да предадат доброволно златните украшения на музея или в милицията, имало ли е и такива, у които се е появило желание да запазят нещо и за себе си.
„Може би по-късно жените щяха да предадат намерените бижута доброволно – предположи Тотев. – Не съм сигурен дали не са получили някакви награди.“
На кой владетел е принадлежало съкровището?
Според Тотев-младши внушителната колекция е била изработена в чест на сватбата на българския цар Петър с византийката Мария през 927 година. Известно е, че императорите във Византия обичали да правят такива скъпи подаръци по различни поводи.
Големият спор в археологическите среди е заради двустранната огърлица. Според някои учени тя била предназначена за съпругата на цар Петър Мария.
Бижуто е с диаметър едва 10 см. Било подходящо само за „изящна дама с фини размери“ като Мария. Други изследователи залагат на хипотезата, че бижуто е за жената на цар Симеон.
Учените свързват находката със Симеоновия златен век, когато в двореца кипял богат духовен и културен живот.
Бижутата със сигурност са били укрити и вкопани в земята. Това било практика на владетелите в тежки исторически моменти.
„Напълно очаквано софиянци искаха да вземат съкровището в столицата. И там да започне проучването”, отбеляза Константин Тотев. По думите му обаче местните историци и археолози се противопоставили, като заключили бижутата в сградата на кметството.
Политбюро и Людмила Живкова
Първите, които видели съкровището в целия му блясък, били членовете на Политбюро на управляващата тогава БКП.
„Създаде се изключителна еуфория“, спомня си другият изследовател на находката доц. Стойчо Бонев. Веднага след това в медиите се появява информация, че дъщерята на Тодор Живков – Людмила, поставила на шията си една от огърлиците.
„Това категорично не е вярно“, заявява пред „168 часа“ Тотев.
Наскоро уникатите бяха в германския град Майнц, където беше извършена цялостна реставрация и консервация.
„Разходите бяха поети изцяло от германска страна. България нямаше финансов ангажимент“, съобщи директорът на музея Пламен Славов.
В края на месец юни Преславското съкровище ще гостува и в Лувъра, като част от културната програма за българското европредседателство.
