сн. Фейсбук
Галина Георгиева
Българската православна църква отказа да венчае Радостина Зилян и Петър Рашков. Единственият „грях" на младото семейство е, че той е православен българин, а тя - православна арменка. Според каноничните разпоредби на Българската православна църква (БПЦ), такъв брак е недопустим. Двамата не могат да си бъдат също така кумове и кръстници.
Радостина всъщност е дете от смесен брак - бащата е арменец, а майката - българка. Живее в Пловдив. Кръстена е в Арменската апостолическа църква и това се оказва огромен проблем пред БПЦ да бъде венчана в православна църква. Петър е християнин и е роден в Панагюрище. „Двамата решихме да се оженим през юни. Поискахме да ни венчае свещеник в пловдивската църква „Света Петка", защото в тази църква е кръщавана моята майка. Преди Коледа Петър е разговарял с жена, която продава свещи там, и са се разбрали след празниците да си платим за ритуала. В първите дни на януари той занесе двете кръщелни, но когато разбрали, че моето е от арменската църква, категорично отказали. Не било позволено. Отидохме в храма „Свети Георги", свещеникът го нямаше, но ни дадоха телефон. Приятелят ми се обади и му обясни за какво става въпрос. Попът се съгласил да ни венчае, но преди това трябвало да направи някаква молитва Господ да ни опрости греховете. Изумих се. И двамата сме християни, защо е нужно това. Попитахме и в „Свети Мина", но свещеник там ми обясни, че има забрана. Не само че не мога да сключа църковен брак, но не мога да бъда кума и кръстница. И трябвало да се кръстя отново в българска църква. Но аз съм кръстена, няма логика отново да го правя. Ядосах се на това безумие. Ами утре, като имаме дете, как ще го кръщаваме?!? Един от свещениците взе да ни обяснява, че спазвали някакви канони. Но това е пълен абсурд", описва патилата си Радостина Зилян.
Накрая младите отишли в арменската църква. Отец Храч Мурадян на секундата се съгласил и казал, че няма причина да не венчае двама православни християни и младите си запазили дата.
Радостина е на 20 години и учи за медицинска сестра. Петър е седем години по-голям от нея. Завършил е Техническия университет и работи в копирен сервиз, където поправя принтери и ксерокси. Двамата се запознали през 2014-а и любовта пламнала между тях. Когато обявили, че ще се женят, родителите им много се зарадвали.
„В семейства ни няма никакво разделение, не мога да разбера защо църквата разделя хората. Вярата трябва да ни обединява, а в случая ни разединява. Родителите на Петър нямат нищо против венчавката да е в арменската църква. Наши приятели и познати не могат да повярват, че не можем да сключим църковен брак в православен храм. Майка ми много се разстрои, като разбра. Баща ми също. Да не би арменците да сме грешни, че не ни допускат до българска църква", пита риторично бъдещата младоженка.
Служителка в храма „Света Богородица" потвърди, че в църквата могат да се оженят само хора, изповядващи православната вяра. Ако арменец или арменка са кръстени в православен храм, няма проблем да бъдат венчани. Ако са кръстени в арменската църква, било забранено.
Сключването на църковен брак между православни християни и арменци, католици или протестанти е забранено открай време. Това обясни духовният надзорник на Пловдивската епархия отец Виктор Христев. Той припомни, че арменците, които принципно изповядват православието, са отделени от Православната църква още на Четвъртия вселенски събор, проведен през 451 г. в град Халкидон в Мала Азия. Арменската църква тогава застъпвала тезата на монофизитите, които приписват на Христос само божествена същност. „Казано с прости думи, те вярват, че Христос е само Бог, а за Православната църква той е Богочовек", обясни смисъла на спора отец Виктор. Според него, ако в годините назад някъде в България са извършвани венчавки между православни и арменци, това е било нередно и не е трябвало да се прави.
|
Арменците ще пишат писмо до патриарха за случая
Много от ритуалите в Арменската апостолическа църква и в Българската православна църква са едни и същи. Светата литургия също. „В арменската църква в Пловдив почти всеки месец се налага да сключвам църковен брак между българи и арменци. Преди седмица дойдоха момче и момиче - той българин, тя арменка, и ме помолиха да ги венчая в храма „Сурп Кеворк", защото в пловдивска православна църква им отказват. Свещеникът казал, че арменците не са праведни християни. Как може един църковен служител да нарича арменците еретици? Арменски духовници са участвали в трите вселенски събора - в Никея, в Константинопол и в Ефес. Всички вярваме в един Бог", недоумява отец Мурадян. От 10-12 църковни брака, сключени в арменската църква, половината са смесени. „Разбирам, че всеки иска да запази своето религиозно наследство, но ние живеем в България и младите се женят по своя воля. Не можеш да им наложиш кого да изберат за свой съпруг или съпруга. Но слава Богу, че християни се женят за християни! И за мен е обидно свещеници от пловдивски църкви да не искат да сключват брак между българи и арменки или обратно. Този проблем трябва да се изясни. Подобно е отношението и към католиците, а не е правилно. Бог е един - той е с нас и с тях", казва отецът. В чисто исторически план през VII-VIII век висши арменски духовници, повлияни от павликянството, са били отлъчени от византийската църква. Тогава са ги приемали за неверници и за секта. Павликянството е разпространено и в България, откъдето произлиза богомилството. Но служещите в арменските църкви в България не са павликяни. Павликянството е отречено още тогава като ерес и тази ерес не е била приета нито тогава, нито сега от Арменската апостолическа църква. „Армения първа приема християнството за официална държавна религия през 301 година. Познавам свещеници и преподаватели в духовни училища и академии, които сами признават, че няма съществена разлика между двете църкви. Но проблемът за приемането и отхвърлянето на арменската църква съществува отдавна и го има не само в България, а и във всички ортодоксални църкви - в Русия, Украйна и Румъния. Обикновеният човек не познава догматичните спорове и когато му кажат, че е еретик, се обижда. Ако друговерец каже, че си еретик, може и да се приеме, но когато това се прави от човек от твоята вяра, е обидно", заключава арменският поп. |
Епархийският съвет на Арменската апостолическа православна църква в България взе решение да напише официално писмо до патриарх Неофит за взаимоотношенията между двете църкви. През 2002 година Върховният патриарх и Католикос на всички арменци Карекин ІІ бе на официално посещение в България и тогава подписа с покойния вече патриарх Максим спогодба за признаване на всички църковни обреди - венчавки, кръщенета и погребения. Но в Сливенската епархия дядо Йоаникий неотдавна издаде специално указание до енориашите, с което забранява венчавки между православни българи и хора от всякаква друга религия, включително и арменци. „Сливенският случай не е прецедент, имало е и преди, вероятно ще има и занапред подобни забрани за църковен брак между православни, арменци и католици. Патриарх Неофит два пъти ме е приемал, отнася се с голямо уважение към арменците и се надявам този проблем да се реши. В християнския свят е греховно да има такива полемики. Всички сме християни и вярваме в един Бог. Както в едно семейство децата са от едни и същи родители, така и ние, християните, сме чеда на едно семейство. Не бива да се противопоставяме и да търсим различия помежду си", заяви свещеник Харч Мурадян, пастир на арменската църква „Сурп Кеворк" в Пловдив.
