Парламентарните и президентските избори през 2021 г. в България преминаха под сянката на ниската избирателна активност. До урните в Родината отидоха по-малко от половината българи, а много от тях обясниха решението си с аргумента „нищо не мога да променя“. Няма го онзи хъс и огромно желание, които са имали „старите“ българи от 18-19 век, за да подредят държавата си. А българките днес доброволно се отказват от право, което невинаги са имали и което техните предшественички са завоювали трудно и с цената на много лишения. Това е било така не само в България, но и по света. През 1893 г. Нова Зеландия става първата страна, която дава право на глас на жените. Австралия прави същото в началото на 20-и век, но само за белите жени. Аборигенките (както и аборигените) остават без право на глас в избори до 60-те години. През 1906 г. Финландия става
първата европейска страна
която приема всеобщото гласоподаване без разделение по полов признак. След нея това правят Русия през 1917 г., Великобритания през 1918 г., САЩ през 1919 г. - с изключение на чернокожите жени, които, както и мъжете, трябва да чакат до Закона за правото на гласуване от 1965 г.
Преди 100 г. е ратифицирана 19-ата поправка в САЩ. Чрез нея американските гражданки във всички щати най-накрая получават избирателно право. Въпреки прокламираните егалитарни принципи в Декларацията на независимостта от 1776 г., трябва да минат почти 150 г., преди да могат всички пълнолетни американски граждани да гласуват. Българката стига до избирателните урни чак през 1938 г. Шест десетилетия след освобождението от турско българската жена не е била допусната до тъмната стаичка.
Смеят й се, хокат я и я плашат с тояги
За пет велики и двадесет и три обикновени народни събрания гласуват само мъже. Двадесет и четвъртото е първото, избрано и с женски вот. В България през 1909 г. със Закона за народната просвета за пръв път се дава право на жените да бъдат избирани в училищните настоятелства, но не могат да участват в гласуването за парламент. През 1937 г. се постига частичен успех като „жените майки от законен брак“ получават правото да гласуват в местни избори, но не и да бъдат избирани. През 1938 г. това право се разширява за гласуване в парламентарни избори за жените над 21 години, които са „омъжени, разведени или вдовици“. Това обаче не важи за неомъжените жени. Новият Изборен закон дава само активно избирателно право на жените - да гласуват,
но не и да бъдат избирани
Статистиката сочи, че по онова време в България има 8466 разведени българки и 235 773 вдовици. Голямото число на черните забрадки се обяснява с войните, които са обезлюдили мъжката половина от нацията. Още през 20-те години и в България започват дейността си суфражетките. Както и в Европа и САЩ, първите суфражетки започват дейността си на полето на културата и интелектуалния труд. В България това са Анна Карима, Вела Благоева, Екатерина Каравелова, Вера Златарева, Димитрана Иванова и др. Будната русенка Димитрана Иванова стига до поста управител на Българския женски съюз и член на Управителния съвет на Международния алианс на жените за избирателно право и равноправно гражданство. Тя има две висши образования - право в Софийския университет, както и философия и педагогика в Цюрих. Работи като учителка –
единствената професия за жени
Тя е и една от първите, които претендират за граждански и политически права на жените, включително право да гласуват и да бъдат избирани.
Като председател на Българския женски съюз тя е инициатор на множество петиции към Народното събрание. Самата Димитрана е обект на присмех и презрение. Нейни карикатури се появяват постоянно във вестниците. Справедливият патриархален гняв отсъжда – мястото на жените е в кухнята и при децата. Ироничното е, че точно в Турция Ататюрк по това време превръща бившата Османска империя в светска държава - още през 1930 г. жените не само могат да гласуват на местни, но и на национални избори, а през 1938 г. турският парламент може да се похвали и с жени депутати. Притиснат от обстоятелствата, цар Борис III решава да премахне неправдата, като най-сетне разреши
на българските жени да гласуват
Рамо дава и царица Йоана, която внушава на мъжа си да се отърси от ориенталските предразсъдъци. Цар Борис заръчва на премиера Георги Кьосеиванов да изготви нов избирателен закон. На 21 октомври Кьосето, както го наричат, му докладва, че работата е свършена. Още същия ден царят издава указ, с който утвърждава Наредба-закон за избиране народни представители за обикновено Народно събрание.
На 13 февруари 1938 г. е проведено първото женско предизборно събрание. В столичния Дом на правниците русенката Димитрана Иванова застава на трибуната и държи слово за ролята на жената в предстоящите избори. „Гласуването за нас не е задължително, но ние трябва да изпълним своя дълг пред отечеството!“, пламенно проповядва ораторката. През март българките
се нареждат на опашка пред урните
Най-масов е женският вот в София, Бургас, Плевен, Пловдив, Враца и Разград. През 1944 г. жените в България придобиват равни избирателни права, а през 1945 г. в 26-то Обикновено Народно събрани са избрани първите 16 жени за депутати. Интересно е, че България в това отношение не изостава много - на Балканския полуостров последни са гъркините - в национален мащаб масово гласуват едва през 1956 г., а швейцарките - през 1976 г.
