След две години принудително проституиране, психически и физически тормоз тя намира начин да избяга от насилниците си и да се върне в България. Пред Дойче веле една българка разказва.
На 19 години Мария* попада неволно в капана на сексуалната експлоатация. Заминава за Гърция с идеята да стане донор на яйцеклетки. „Казаха ми, че ще давам яйцеклетки, а ме направиха проститутка“, споделя жертвата.
Година по-късно Мария се озовава в страна от Западна Европа, където отново е принудена да продава тялото си. Неин сводник е близък роднина. „Ако му изкарвах малко, започваше да ме бие. Ако му изкарвах повече, пак ме биеше“, разказва младата жена и повдига ръкава на тениската си, за да покаже все още видимите белези от насилие.
След две години принудително проституиране, психически и физически тормоз Мария събира смелост да избяга. На помощ ѝ се притичва социален работник и тя подава жалба в полицията. Вследствие на това младата жена е подслонена в кризисен център, а по-късно върната обратно в България.
От фалшиви обяви до робство: Новите методи на трафикантите
„За съжаление ние водим класациите. По износ на хора България е страна на произход, тоест набират се хора и се изнасят в чужбина с цел експлоатация“, обяснява Моника Николова, ръководителка на българския офис на международната неправителствена организация А21, чиято сфера на дейност е борбата срещу трафика на хора.
Най-популярните видове експлоатация са трудовата и сексуалната, като трафикантите често успяват да привлекат своите жертви чрез апетитни обяви за работа, които впоследствие се оказват фалшиви. „Преди много години беше известно, че използват много груби методи – отвличане, физическо насилие още в началната фаза. Сега трафикантите използват по-меки методи. Истината е, че достъпът до социалните мрежи и онлайн пространството улеснява трафикантите да достигнат до нас“, споделя Николова.
Тя допълва, че през последните години България се превръща и в страна дестинация за граждани от по-бедни страни, които търсят легално работа. Пристигайки обаче, те попадат в омагьосан кръг – отнемат документите им, ограничават свободното им придвижване, не получават обещаното заплащане, работят повече, отколкото е договорено, понякога стават и обект на насилие.
Фондация А21 спасява хора от невидимо робство
„В 21-ви век близко 50 милиона хора са жертва на трафик – това са 50 милиона роби. 1% от тях някога ще бъде спасен“, отбелязва Моника Николова. Едно от основните направления, върху които е фокусирана работата на фондацията, е именно спасяването на жертви.
Прочети още
А21 управлява Националната телефонна линия за борба с трафика на хора (0800 20 100). „Получаваме най-различни сигнали на горещата линия. Тя работи 24/7 и е напълно анонимна. Граждани и жертви могат да се обаждат, ако са на територията на Европа“, пояснява Николова. Също така телефонната линия служи и като инструмент за насочване на жертвите на трафик към редица услуги като кризисно настаняване, юридическа и медицинска помощ, социални и терапевтични дейности.
Подобен тип услуги предлага и Дневният център на фондацията в София, който дава възможност на спасените жертви на сексуална експлоатация да придобият различни умения с цел възстановяване и безопасна реинтеграция в обществото. „Травмата е дълбока – особено при сексуалната експлоатация, особено ако жертвата е била по-дълго време експлоатирана. Там травмите са комплексни, има и здравословни проблеми. Отнема доста време да се възстановят“, обяснява директорката на А21.
За Мария Дневният център е безопасно място. Там тя посещава психолог и различни курсове за функционална грамотност. С помощта на фондацията успява да си намери и работа в ателие за свещи и керамика, като самите изделия се продават след това на базари с благотворителна цел. Младата жена споделя, че работата я удовлетворява и я кара да се чувства спокойна, защото помага на други хора в нужда. „Така ми е по-добре, защото работя и изкарвам пари с честен труд – не си продавам тялото“, допълва Мария.
Във Фондация А21 се занимават и с превенция чрез различни информационни кампании с цел повишаване на общественото внимание към този често оставащ в периферията проблем. „Имаме много ресурси, чрез които хората да разберат как да предпазят себе си и техните близки. Децата всъщност са много уязвими от това да бъдат експлоатирани онлайн. Правим и много презентации в училища, университети“, разказва Моника Николова.
Съдебната борба срещу трафикантите и предизвикателствата пред техните жертви
Когато става въпрос за трансграничен трафик на хора, делата срещу трафикантите се водят в страната на експлоатация. Такъв е случаят на Мария. „Искаха да спрат делото миналата година, но не можаха, защото обжалвах. Нямало толкова много доказателства. И от чужбина, и от България имам медицинско“, споделя разочарованата жертва. Наскоро отново се е наложило да дава показания.
Според Моника Николова именно показанията на жертвата са ключови в съдебните процеси. „Ако са били в романтична връзка, жертвата може да каже първоначално, че е била експлоатирана. В един момент обаче може да я хване страх и да промени показанията си, което прави по-трудно да се докаже, че лицето е трафикант и я е експлоатирал“, пояснява Николова.
Между съдебни решения и усилия за възстановяване след преживяната травма, както и за реинтеграция в обществото, жертвите на трафик често се уповават на надеждата за справедливост. За Мария да се откаже от това да търси правата си просто не е опция: „Искам да го осъдят до живот и други момичета да не преминат през същото нещо като мен. Ако все пак преживеят това, нека имат куража да се опълчат срещу насилниците си."
Националната телефонна линия за борба с трафика на хора е 0800 20 100.
