Българката Сашка Журкова е инициатор на откриването на музей на бай Ганьо (“Музей на българските преселници в Австрия“) във Виена. Сънародничката ни живее в Австрия от повече от 30 години, разказва БТА. „Там сме от преди падането на Тодор Живков. Това е цял роман. Минахме през лагера за бежанци в Трайскирхен. После през едно малко алпийско селце със седем къщи, без магазини, без лекар, без аптека, без училище, но между хора със златни сърца. След това се преместихме в приказния град Мариацел, поклоннически център във федералната провинция Щирия. Следващото място, където живяхме и работихме, беше в градчето Китзее, близо до границата със Словакия. И накрая се установихме във Виена“, спомня си Сашка Журкова. Тя е завършила „Руска филология“ и „История“ в България, а след това „Славистика“ и „Етнология“ във Виенския университет. Издател и собственик е на двуезичния вестник „Виена днес“, на чиито страници намират място не само актуалните теми за града, но и много поезия и проза от български автори. Основател и художествен ръководител е на Международния конкурс „Люба Велич“ за млади оперни певци – Виена. Учредител на наградите „Българин на годината“ (номиниране на българи по света и у нас – Виена), Международна наградата „Саломе“ за млади оперни таланти – Виена“, и наградата „Автор на годината - Виена“ за женска белетристика. Тя разказва, че идеята за музея се е зародила много отдавна, преди около 30 години. Сашка е работила в Етнографския музей за Източна и Югоизточна Европа в замъка на граф д-р Ладислаус Батяни в градчето Китзее, населявано от потомци на българските заселници градинари. Когато между старинните книги в библиотека на музея открива първото издание на книгата „Дунавска България и Балканът“, издадена през 1882 г. в Лайпциг, написана от Феликс Каниц - етнограф и пътешественик от Австро-Унгария, посещавал от 1860 до 1874 г. България, тя решава, че наистина трябва да се заеме с такъв проект и че старите българи, пък и някои от новите (дейци на изкуството, писатели, лекари и университетски преподаватели) заслужават да имат свой музей. За нея е предизвикателство в един град като Виена, който е мултикултурен, да има емиграционен музей, който да се превърне в средище на културите на преселниците – защото те имат огромни културни и научни ресурси и свой принос в развитието на страната, в която живеят и са признали като своя родина по избор. Амбицията на Сашка е музеят „Бай Ганьо“ (“История на българските заселници в Австрия“) да отвори по-скоро врати. Концепцията вече е одобрена от консултантския екип. Но предстои да бъде адаптиран за музеен обект. А и има много неизвестни заради специфичните условия на пандемията. Експозицията ще бъде ориентирана не само към вълнуващо опознавателното преживяване, а ще бъде и мултимедийна и интерактивна експозиция. Културен център за срещи с различни активни дейности като кинопрожекции, промоции на преведени книги на български автори, художествени изложби, танци, театър, музика, представления, дискусии, конкурси, беседи, музеен магазин с български сувенири, кулинарен кът с национални специалитети. Експозицията ще има следните раздели: история на българското градинарство, на българското студентство, известни българи, история на емигрантския печат, културно-просветителски дружества, Бай Ганьо във Виена – прототипи, просветители, писатели, дейци на културата и изкуството от Австро-Унгария с принос в обществения и културен живот на България като Иречек, Феликс Каниц.