Мечтаната работа в Щатите – да говориш на български по цял ден и да ти плащат добре за това. С такава работа може да се похвали Деница Маринова от Вашингтон. Тя преподава нашия език на американски дипломати. „На мен ми е лесно“, потвърждава тя. „Говоря по цял ден на български. На учениците им е по-трудно, защото трябва да научат нов език, но се справят много добре“, допълва българката. Деница преподава български за дипломати в център за култура и езици, който от своя страна се явява контрактор на американското правителство. Във Вашингтон има няколко такива центъра, а също и преподаватели по български. Деница разкрива, че в нейния център курсът продължава 10 месеца, като обучението е индивидуално (one on one). Дипломатите

 учат български всеки ден по 6 часа

„Много е интензивно. Отначало, разбира се, обучението не е изцяло на български, но постепенно се преминава към това“, прибавя тя. Част от обучението е посещението на български събития (концерти, събори) във Вашингтон заедно с дипломатите. Целта е те да чуят повече различна българска реч, да се запознаят с българската общност и да създадат контакти с други дипломати и служебни лица, които може да са в България в бъдеще.

„На дипломатите им е много интересно, когато се запознаят с някой от Северозападна България, заради различния диалект там“, споделя Деница. „Повечето от тях казват, че българският е труден език. Наред с езика, им обясняваме различни неща за България. За съжаление се налага да разказваме за негативни факти като стресовото шофиране по софийските улици и неизменните нетолерантни шофьори, които ще се опитат да те прередят или засекат на кръстовищата и дори да те напсуват, за свитата онлайн търговия, за политиката за връщане на купени стоки и че много малко магазини ги приемат обратно, за слабо развитата публична администрация и извършването на повечето услуги на място, а не електронно, за корупцията, която още е налице. Дипломатите, като много пътували хора, не се шокират от чутото, но искат да са подготвени за ситуацията в страната, в която отиват“. Българската държава не оказва помощ за такова обучение. Ползват се обаче учебници по български език за чужденци, издадени в България. Деница попада на тази „сладка работа“ по случайност. Преди три години

й се обадили по спешност да замества

една от преподавателките. „Буквално в четвъртък ми беше интервюто и в понеделник бях на работа“, спомня си тя. Иначе Деница е завършила стопанско управление в Лесотехническия университет, но е четвърто поколение учител, и не пропуска да спомене, че обясняването на нов материал й е много приятно и, така да се каже, в кръвта. „Тук преоткрих тази моя наследственост. В момента взимам онлайн лекции към Великотърновския университет, за да придобия учителска правоспособност. За учителски сертификат от Америка ще мисля по-нататък“, казва тя.

Интелигентни хора, които задават въпроси и изслушват - така описва дипломатите Деница. „Те са много вежливи, изцяло са посветени на това да научат езика и отделят наистина много време, за да го постигнат. Още от тук са много нахъсани да се научат да говорят правилно“, казва тя. Тя е забелязала и че хората на такава отговорна длъжност са също много внимателни в изказванията си и много дисциплинирани. Има и дипломати, които се интересуват как да продължат с хобитата си, с които се занимават в Америка. Семейните питат и за училищата, заниманията за деца и местата за отдих. Деница редовно получава обратна връзка от учениците си, след като са отишли в България. Нещото, което най-много им харесва там, е нашата кухня, както и достъпните биопродукти, които са им много вкусни. „Има и неща в България, които не им харесват. Не мога да кажа, че на всички им харесва. Не е едностранно мнението“‚ пояснява българката. Освен на дипломати Деница преподава и на деца в училище „Ботев Академи“ във Вашингтон. Тя също е и администратор. Преподава български като чужд език на смесен клас. „От тази година започнах проектобазирано обучение. Работим в партньорство с българската организация „Red Paper Plane“. Те имат разработени мисии, чрез които децата се впускат в различни знания по един много интерактивен начин. Аз следвам техните мисии. Много

училища в България ги ползват

в техните занимални и в часовете за допълнително обучение. Сега например завършихме мисия архитект. Една мисия се изпълнява в 5 учебни дни. Първите 3 дни децата се запознават с професията – с какво се занимава архитектът, какви проекти има. Следва ден за гараж за идеи (brainstorming), в който проектирахме сгради. Правихме план на къща или офис сграда. Последният ден е ден на създаване. Тогава създадохме макети на сгради и децата ги представиха в два отделни отбора. Излъчихме отбор победител, който получи символична награда. Следващите мисии на децата ще са мисия космонавт, еколог, готвач, автомобилен дизайнер - все атрактивни за тях професии, които обаче им дават много важна лексика от ежедневието. Нa 21 септември Деница и годеникът й Веселин вдигнаха традиционна българска сватба във Вашингтон с народни носии, хора и спазване на обичаи от Северняшна България - като капански обичай с три пъти прибулване с червен воал и наричане за здраве и любов, бръснене на младоженеца, откупване на булката, захранване с питка с мед и шарена сол и възстановка на свещен брак. „Много хубава сватба беше. Радвам се, че успяхме да я направим по традицията“, казва Деница.