Изборите в България като цяло през последните години се радват на слаб интерес, но с приближаването на 2 октомври социолозите прогнозират още по-ниска избирателна активност на предсрочния парламентарен вот. Миналата есен гласуваха 2.6 млн. души, като изборите бяха едновременно парламентарни и президентски на първия тур. Преди това, през юли, гласоподавателите бяха 2.7 млн., а още по-рано, през април - 3.3 млн. Електоралната умора и безпътицата вероятно ще снижат още повече броя на отишлите до урните на 2 октомври. Докато миналата година „Продължаваме промяната“ презареди надеждите на доста българи, сега кампанията тече вяло. Липсват идеи и послания. Липсват и нови властови конфигурации в перспектива (трима от старата коалиция обещават да се съберат без четвъртия; ГЕРБ кани ПП, прокламирайки недопустимото), коментира в-к „Сега“.
За самите избори това означава решаваща роля на твърдите електорати. Прагът за влизане в Народното събрание ще падне, малко реални гласове ще доведат до високи проценти и многочислени парламентарни групи. От всичко това печелят ГЕРБ, „Възраждане“, ДПС, отчасти БСП и ДБ. ПП губи, понеже едва през последните три месеца узря, че следва да изгради твърд електорат. Според „Алфа рисърч“ в следващия парламент вероятно ще има
седем политически сили
Моментната снимка на електоралните нагласи сочи още, че ГЕРБ (23.4%) стартира с превес от шест процентни пункта пред ПП (17.5).
Проучване обаче показва, че около 30 процента от анкетираните лъжат анкетьорите, пише „Банкер“. По различни причини – било от неудобство да си признаят, че ще гласуват за непопулярна формация, било от притеснение, че анонимността им ще бъде разкрита и това ще доведе до някакви негативни последици за тях, или поради друга причина. При социологическите сондажи няма как да се хване и вотът, който ще дойде от чужбина, а той може в последния момент да промени картината. От тази гледна точка ДПС има солиден резерв в Турция, но никой не знае предварително до каква степен ще бъде мобилизиран. На последните парламентарни избори през 2021 г. Движението получи 90 хиляди гласа от Турция, които вдигнаха броя на неговите депутати. Но на втория тур на президентския вот тези гласове някъде изчезнаха. Преди време солидна подкрепа отвъд границите на България получаваше и ГЕРБ, после десницата, а през миналата година се оказа, че много наши сънародници, живеещи в чужбина, гласуват за „Възраждане“. Затова в последното изследване на „Галъп“, оповестено преди броени дни, се казва, че битката за третото и четвъртото място ще е много ожесточена именно между ДПС и „Възраждане“, т.е. между тези партии, които
разчитат на подкрепа отвън
Вероятно съвсем закономерно управлявалите до неотдавна търпят най-големи поражения, поне съдейки по сегашните нагласи на гласоподавателите. „Продължаваме промяната“ е изгубила голяма част от периферията си, но вместо да се опита да си я върне донякъде, тя сякаш се съсредоточава върху десните избиратели, които трябва да дели с „Демократична България“. Само че част от тях, които през ноември 2021 г. „изневериха“ на традиционната десница и гласуваха за ПП, сега изглежда предпочитат да се върнат при нея. Затова разликата между формацията на Кирил Петков и Асен Василев и ГЕРБ се увеличава не в полза на „Промяната“, а на ДБ процентът се вдига и стабилизира. Що се отнася до партията на Бойко Борисов, тя не увеличава електоралната си подкрепа, но пък е
мобилизирала до крайност
твърдите си привърженици. От последните избори те се явяват почти константна величина – между 500 и 600 хиляди. „През лятото ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ се бяха изравнили. ПП търпи стандартната ерозия на всички управляващи партии. При тях е малко по-дълбока и по-бърза“, уточни директорът на „Галъп интернешънъл“ Първан Симеонов. „Това означава, че ПП има своя електорат, той не е изчезнал и е сходен с този на ГЕРБ. Не толкова мобилизиран обаче. Решаващото за ПП и въобще за битката за първото място ще бъде дали от ПП ще могат да мобилизират хората от лятото“, коментира Симеонов.
Най-незавидно е положението на БСП, която вече изпада до петото място. Избирателите й, които се топят от вот на вот, трудно ще простят сдружаването на лява партия с десни заради личните амбиции на лидера, както и ожесточената война с президента, който продължава да е с най-висок рейтинг след политиците. Всъщност, който и да прескочи прага за влизане в следващото Народно събрание, не се очертават никакви лесни варианти за съставяне на правителство.
