Българската календарна година изобилства от традиционни, религиозни и национални празници. В края на всяка година се празнуват няколко празника, с които българите изпращат старата година. Но за разлика от много други народи, те започват и всяка Нова година с празник, който е честван и почитан от всеки българин. Така още с пукването на новата година – на 1 януари - се празнува Сурваки, който е известен още като Васильовден.
Св. Василий Велики е архиепископ на Кесария, вселенски отец и учител на Църквата, основоположник на кападокийското богословие. Роден около 330 г. в Кесария Кападокийска (Мала Азия) в знатно и благочестиво семейство.
Св. Василий завършил с отличие кесарийското училище. Образованието му продължило в Константинопол, а по-късно и в Атина - център на културата и просвещението. През 356 г. той се завърнал в родината си и приел св. кръщение. Стремейски се към подвижнически живот, той предприел пътешествие в Сирия, Палестина, Месопотамия и Египет, за да се запознае по-добре с монашеския живот и да намери пример за подражание сред тамошните отшелници.
Прочети още
След двегодишно странстване св. Василий основавал монашеско общежитие в близост до Неокесария, на брега на р. Ирис. През 364 г. той се завърнал в Кесария, приел презвитерски сан и станал близък помощник на Кесарийския епископ Евсевий. В продължение на шест години св. Василий се изявил като незаменим пастир за кесарийските християни. След смъртта на еп. Евсевий те го избрали за свой епископ през 370 година.
Св. Василий отделял най-голямо внимание на богословските спорове със савелиани, ариани и македониани и ревностно защитавал православието, които се водели по негово време. Св. Василий дал ръководство за истински християнски живот в своите монашески правила, тълкувал Свещеното Писание, като особено в изясняването на Шестоднева разкрил големите си богословски, философски и естественонаучни познания, проявил се и като литургист, съставяйки литургия, известна и до днес под името "Василиева литургия".
Този празник съчетава в себе си старите езически обичаи, останали ни наследство от славяните, и сегашните вярвания на народа във вид на православния празник Васильовден.
В православната традиция на българите се прокрадват древните езически обичаи на славяните и прабългарите, населявали преди столетия нашите територии.
Сурваки е един от народните празници, в които ясно се вижда автентичния български бит и култура, както и старите вярвания на този уникален балкански народ. През този ден младите момчета обикалят съседните къщи и сурвакат хората със специално изработени за целта дрянови сурвачки. Сурвакарите пожелават на стопаните на къщата здраве, живот и богат урожай през новата година. А те в замяна им дават монети, краваи, лакомства и сушени плодове.
Езическият вариант на празника Сурваки произлиза от славянското вярване за гонене на демони, таласъми и всякакви нечисти сили, които сурвакарите гонят от хората с пожеланията си. Васильовден, от друга страна, е чисто православен празник, който почита светеца Василий Велики и традиционно съвпада с народния празник Сурваки. Самият Василий е писател, мислител и философ, който поставя началото на благотворителността в християнството, водейки се от принципите на любов към ближния и опрощение.
Този празник е свързан с приготвянето на богата трапеза, като в различните части на България ястията и храните, слагани на масата, могат да варират. В Златна Добруджа в този ден хората колят на прага на вратата пуйка или червен петел. Хората в Плевенско вярват, че от това накъде отскочи умиращата птица, зависи дали настъпващата година ще е добра или лоша. На този ден се изпълняват най-различни гадания, които да предрекат каква година очаква хората.
Животът на българите и до ден-днешен е свързан с много поверия, останали им от древните дни. Някои от тях могат да се видят именно на този празник. Ергените и девойките слагат първия залък от своите парчета баница под възглавниците си с надеждата, че през нощта ще сънуват своя бъдещ избраник или избраница. Колкото по-здрави и едри са орехите на масата, толкова по-здраво ще е цялото семейство през идната година. Жените и момите в къщата си мият косите с водата, в която е натопен дрян за здрави и лъскави коси.
Друго поверие се състои в нарязването на един лук на 12 резенчета, посипването им със сол и оставянето им да престоят така през нощта. Всеки резен символизира отделен месец от годината. Ако солта върху резенчето се е стопила, месецът ще е дъждовен, и обратното – хората очакват сух и ясен месец там, където солта си стои върху лука. Българите свързват празниците преди всичко с това, което се намира на тяхната трапеза. Ястията по Васильовден са блажни. Коли се петел или се консумират ястия със свинско месо, кокошка, пуйка, орехи, ошав, мед и жито. Менюто може да съдържа още и пита, в нея се поставят монета - пара за късмет.
Домакинята меси и приготвя питка, която по външен вид напомня на тази от коледната трапеза. Освен това приготвят баница с късмети, които се изтеглят от членовете на семейството. Чрез обредите и практиките, които се извършват на празника, хората вярват, че гонят злото от хората и от предстоящата година.
На 1 януари празнуват имен ден Васил, Василка, Веселин, Веселина, Веска, Веселка.
