Според предварителните данни за 2023 г., средната продължителност на живота в ЕС е била 81.5 години, което е с 0.9 години повече от 2022 г. и с 0.2 над 2019 г. – точно преди началото на коронавирусната пандемия, показват данни на официалната европейска статистика Евростат. По този показател България заема незавидната последна позиция в съюза, въпреки че нашата страна е сред първите три по повишение на продължителността на живот спрямо предпандемичната 2019 г., съобщи БНР.
В 15 страни продължителността на живота е надвишила средната в Европейския съюз, като най-висока е била в Испания (84.0 години), Италия (83.8 години) и Малта (83.6 години).
За разлика от тях, най-ниска е била продължителността на живота в България (75.8 години), Латвия (75.9) и Румъния (76.6).
В сравнение с нивото от 2019 г. (последната година преди пандемията от COVID-19), 18 държави от ЕС са имали увеличение на продължителността на живота през 2023 г., докато в 2 държави е имало стабилизация, а в 6 страни членки е отбелязан спад.
Най-голямо увеличение на продължителността на живота
е отчетено в Румъния (повишение с 1 година), следвана от Литва (с 0.8 години) и България, Чехия, Люксембург и Малта (при всички който има повишение с 0.7 години), показват още данните на Евростат.
Най-голям спад на продължителността на живота спрямо нивото от преди пандемията е отбелязана през 2023 г. в Австрия и Финландия (спад с по 0.4 години), следвани от Естония и Нидерландия (понижение с 0.2 година).
Медийната свобода в България рязко се подобрява
България се изкачи с 12 позиции до 59-о място в годишната класация за свободата на медиите на „Репортери без граници“ за 2024 г., публикувана по повод 3 май – световния ден на свободата на печата. Това съобщават от Асоциацията на европейските журналисти в България.
Страната значително подобрява позицията в глобалния рейтинг, който включва 180 държави. Тя обаче остава на дъното в рамките на ЕС, където се е изкачила едва с едно място – до 23-то. Но подобрява позицията си от 112-о място през недалечната 2021 година. В ЕС след България се нареждат единствено Унгария, Кипър, Малта и Гърция.
Прочети още
Глобалната оценка на RSF за свободата на печата през 2024 г. отчита влошаване на заплахите и натиска, идващи от политически лица на световно ниво. От всички пет индикатора, формиращи класацията (икономически, политически, правен, социален контекст и сигурност), през 2024 г. политическият се срива най-много.
Анализаторите предупреждават за свиване на подкрепата и уважението към медийната независимост и увеличение на натиска от страна на държавни и други политически играчи.
От организацията обръщат специално внимание на очевидната липса на политическа воля от страна на част от международната общност да приложи принципите за защита на журналистите, и по-специално Резолюция 2222 на Съвета за сигурност на ООН. Войната в Газа е белязана от рекордния брой нарушения срещу журналисти и медии.
Над 100 палестински журналисти са били убити от израелската армия, като поне 22-ма от тях са изгубили живота си, докато изпълняват професионалните си задължения.
Окупирана и под постоянен обстрел, Палестина заема 157-о място от общо 180 държави и територии, наблюдавани през 2024 г., като в категорията „сигурност“ се намира сред последните 10 държави.
Дори триото начело на световния индекс за свобода на печата допринася за спада в общия политически показател. Въпреки че запазва първата си позиция, Норвегия е сред страните, които са претърпели спад по отношение на политическия контекст. Ирландия (8-о място), където политиците подлагат медиите на съдебно сплашване, отстъпва позицията си на лидер в Европейския съюз на Дания (2-ро място), която е следвана от Швеция (3-то място).
