Стивън Апостолоф напътства една от „билетопродавачките” си
Ако си хлапе, родено в Бургас в края на 20-те години на XX век, едва ли можеш да предполагаш, че след няколко десетилетия ще се превърнеш в един от култовите b-movie режисьори в Холивуд. И дори ще измислиш нов киножанр! Всъщност едва ли ще си чувал изобщо за Холивуд. Но пък няма да се изненадаш, ако в собствената си родина останеш едно от милионите напълно анонимни човешки същества.
Точно това е историята на Стефан Апостолов, който през 40-те години бяга от комунистическия режим в България, установява се в Холивуд, прекръства се на Стивън Апостолоф, избира си творческия псевдоним A. C. Stephens и не след дълго става култов режисьор на еротични филми, който има вземане-даване със знакови ъндърграунд кинаджии като Ед Ууд. И въпреки това остава абсолютно неизвестен в родината си, която над 4 десетилетия фанатично клейми упадъчната западна култура.
На 15 март обаче Стивън Апостолоф излиза от анонимност покрай документалния филм „Татко снима мръсни филми", който е програмиран за излъчване премиерно в България в рамките на „София филм фест". Идеята за лентата се ражда през 2005, когато журналистът и режисьор Йордан Тодоров получава странен имейл от свой приятел: „Виж кой снима еротичните сценарии на Ед Ууд!"
Ед Ууд е знаков b-movie режисьор и сценарист
който през 50-те и началото на 60-те бълва неуморно второразредни научнофантастични и хорър филми, радващи се на огромен интерес сред определен тип публика. На всичкото отгоре провокира консервативното следвоенно американско общество, като се издокарва в пищни женски одежди. Възмутени кинокритици му лепват етикета „Най-лошият режисьор на всички времена", с който той се гордее особено много, а феновете му приемат с неподправена любов.
Именно контактите на българина с култово име като Ед Ууд провокират Йордан Тодоров да проучи живота му. Той се свързва със сина на Стивън Апостолоф - Кристофър, и се оказва, че режисьорът е починал няколко месеца по-рано. Въпреки това решава да направи филм за него и се свързва с продуцента от „Агитпроп" Мартичка Божилова.
Работата по проекта продължава повече от 5 години и привлича интереса на гиганта HBO. Благодарение на тв канала „Татко снима мръсни филми" ще се завърти не само в конкурсната документална програма на СФФ. През април ще тръгне по българските кина, а през септември или октомври ще бъде показан и по HBO. Телевизията ще излъчи дебютно у нас и най-известната лента на Апостолоф - „Оргията на мъртвите" (1965). В нея участва и американската актриса от български произход Надежда Добрев-Клайн, която пристигна на „София филм фест" специално за родната премиера на „Татко снима мръсни филми". „Стивън Апостолов е бил много колоритна фигура, един неподправен бургаски мачо. Решихме да разкажем за него, защото е
българската следа в сексуалната революция в Холивуд
през 60-те години. Всъщност с филмите си той разбива табутата в Америка", разказа продуцентът Мартичка Божилова. Освен че руши табута зад океана, Стивън Апостолов има в актива си още едно постижение - създава филмовия жанр сексплойтейшън. Това е подвид на експойтейшън киното и
разчита на голите сцени, за да вкара зрителите в салона
Според наблюдатели въведеният от Стивън Апостолоф жанр „официализира" и проправя пътя на порнографията към големия екран в началото на 70-те. Днес най-големите почитатели на експойтейшън филмите са Куентин Тарантино, Робърт Родригес и Илай Рот и при снимките те често използват похвати, измислени от първопроходци като бургазлията.
Самият Стивън Апостолоф подхождал с нескрита ирония към творчеството си. Запитан какво го е накарало да снима еротични филми, той отговаря: „Едно време циците бяха такова табу, че се наложи да измислим цял жанр само за да ги покажем." И макар b-movie продукциите да са известни не само с наивния си сюжет, но и ниското си кинематографско изпълнение, българинът държи на своите си принципи: „Вярвам в нещо - ако съм в ресторантския бизнес, ще ви предложа качествена храна и питие. Ако съм в кинобизнеса, ще ви дам хубави момичета с големи бомби. Наричам ги „билетопродавачки". И как иначе!"
Михаил Чипилов, "Монитор"
