Много хора в Щатите смятат, че имат гарантирано право на пенсия за работен стаж и платени вноски, и че държавата е длъжна да им плаща на старини. Оказва се, че това не е така. Историческа справка показва, че българин е в основата на промяната на политиката на американските социални служби, които в зората на създаването си обявяват пенсията за естествено право на всеки човек, а сега не. И макар случаят с нашия сънародник да е много стар, всички специалисти все още го сочат като ключов и емблематичен за позицията на правителството и социалните. Въпросният българин се казва Ефрем Несторов (Ephram Nestor), а а делото му е от 1960 г. То стига чак до Върховния съд на САЩ, където съдиите вземат обратно решение и отхвърлят становището от по-ниска инстанция. Последното отсъждане e публикувано на страницата на социалната администрация, в раздела с исторически факти. Ефрем дошъл в САЩ през 1918 г. Започва да плаща за социалното осигуряване, когато тази програма е създадена през 1936 г. От 1955 г. той започва да получава по 55,60 долара на месец, тъй като тогава навършва пенсионна възраст. Година след това Ефрем е депортиран заради членството си в Комунистическата партия. Тогава вече е влязъл в сила закон, който постановява, че всяко лице, депортирано от страната, ще загуби социалните си обезщетения. Той обжалвал депортацията. Съпругата на Несторов Барбара, която останала в страната и имала право да получава добавка към своята пенсия за съпружество с пенсионер, получила

известие за спиране на неговите плащания

и отказ за добавката. Несторов, чрез съпругата си, завежда дело в окръжния съд с твърдението, че прекратяването на пенсионното му осигуряване е в нарушение на петата поправка в конституцията на САЩ. Той заявява, че е лишен от право на собственост върху натрупани с времето обезщетения и това е станало без да е имало съдебна процедура или т.нар due process. Окръжният съд излиза с решение в полза на Несторов, но министърът на здравеопазването, образованието и социалното осигуряване Артър Флеминг обжалва директно пред Върховния съд. По същото време делото за депортация на българина не било още решено, но после той го загубил. Върховният съд преобръща нещата срещу Ефрем. С 5 срещу 4 гласа върховните съдии отсъждат, че той няма право на пенсия. Мнението на съда е, че „системата за социално осигуряване е предназначена да бъде форма на дългосрочно социално осигуряване, която трябва непрекъснато да се адаптира към изискванията на променящата се работна сила, което не позволява тя да се постави в рамките на правото за придобитото имущество“. Клаузата за due process пък е счетена за възпрепятстваща действия на правителството, които не могат да бъдат рационално обяснени. Съдът също така постановява, че прекратяването на обезщетенията няма наказателен елемент, а по-скоро е „отказ за извъндоговорно обезщетение от страна на държавата“. Семейството на Несторов не го определя като върл комунист. Съпругата му Барбара го нарича

мечтател със стремежи да създаде ново изобретение

и е категорична, че той почти не е разбирал идеологията на партията. Ефрем обаче хранел топли чувства към Русия. Самата Барбара била с по-дълбоки политически разбирания. По ирония на съдбата обаче депортирана е не тя, а Федя, както тя нарича Ефрем. Барбара дошла в Америка от Унгария през 1888 г., когато била само на 4 години. Открива социализма, когато е на 16 г. и оттогава започнала да счита манифеста на Маркс за своя библия. Тя била член на Работническо-комунистическата партия в Денвър. Барбара се запознала с Ефрем по време на Голямата депресия. Тогава тя живеела в Лос Анджелис и там се превърнала в един от водещите организатори за комунистите в района. Барбара също предала радикалните си за това време разбирания и на децата си, и ги отстоявала до смъртта си през 1979 г. Ефрем от своя страна продавал зеленчуци от врата на врата. От него Барбара научила, че той избягал в Швейцария, за да не участва в Балканската война. Оттам негов приятел лекар му помогнал да стигне до Щатите. Барбара била впечатлена от симпатичния вид на Ефрем, както и от чувството му за хумор и доброто му отношение към децата й от предишен брак, но пък и посочвала, че не го харесвала като цяло. Двамата заживяват заедно през 1933 г. и сключват брак през 1936 г. В същата година Ефрем става член на партията, но само за около три години. Според Барбара, и по-късно според дъщеря й Дороти Ефрем не можел да се справя и с най-малките задачи, възлагани му от партията. Барбара била

чест обект на разследване

от страна на ФБР и един от 11-те изявени комунисти, арестувани в шумна акция през 1951 г. Тя била обвинена в заговор, който да доведе до насилствено сваляне на правителството на САЩ. Барбара имала и осъдителелна присъда, отменена по-късно от Върховния съд. По последни спомени на Барбара Ефрем бил разочарован от България, след като заживял там след депортацията си. Няма данни как се е развил животът му там, но вероятно е бил изпълнен с много препятствия. Неговият случай повдига въпроса, противоречи ли крайното решение на върховните съдии на концепцията за социалната държава, която била широко застъпена в Щатите през 30-те и 40-те години. Специалистите казват че противоречие няма. Просто изплащането на пенсиите не е договорно право с държавата и не е гарантирано, макар че човек прави парични вноски с години (Ефрем например е плащал цели 19 години). Гаранцията е по скоро морална, но няма договорни измерения и така не се отхвърлят социалните функции на държавата. Решението от делото на Ефрем не е било оборено в съда досега.