Американец, живеещ в България, съди ООН, Световния икономически форум, италианското правителство и други авторитетни институции и личности в конспирация за кражбата на над $1100 милиарда под формата на финансови инструменти. В делото свидетели са български граждани, сред които и бивш разузнавач. За безпрецедентния иск, сред ответниците по който са още бившият италиански премиер Силвио Берлускони и генералният секретар на ООН Бан Ки Мун, съобщи специализираното онлайн издание "Кортхауснюз", което следи правния живот в САЩ. Искът е заведен в окръжния съд на южния окръг на Ню Йорк на 23 ноември от Нийл Кийнън. Заявлението е от 111 страници.
В документа за Кийнън се подчертава, че е американски гражданин, който живее в България, без да се посочва точен адрес. Той представлява група богати азиатски семейства, наречени с общото название "семейство Драгон". През 2009 г. те му доверяват разписки от Федералния резерв за $124,5 млрд., две държавни облигации за управление в Япония на номинална стойност $ 19 млрд. и американска облигация "Кенеди" на стойност $ 1 млрд. Според Кийнън само лихвите по тези книжа са за над $ 1000 млрд. "Семейство Драгон избягва публичната известност. По наша информация то действа за благородни цели и напредъка на света в непрекъсната координация с по-високите нива на световните финансови организации, в частност с Федералния резерв на САЩ", твърди Кийнън.
През миналия век семейството е
натрупало голямо състояние
предоставяйки на банките на Федералния резерв и на правителството на САЩ активи в злато и сребро чрез сметки в Швейцария. Срещу това то получило различни ценни книги, облигации и сертификати като тези, описани в иска. Ищецът твърди, че бил упълномощен от азиатците да избере някоя регистрирана програма за частно предлагане (т.нар. прайвът плейсмънт инвестмънт) в името на глобални хуманитарни цели. Според Кийнън конспирацията започнала с незаконното задържане на двама японци - Акихико Ямагучи и Мицуйоши Уатанабе, през 2009 г. Те били арестувани в Италия, от тях са били иззети облигации с номинал $134,5 млрд. По думите му Ямагучи е негов предшественик, натоварен от семейство Драгон да реализира облигациите за хуманитарните цели на групата.
Кийнън се свързва с Ямагучи и семейство Драгон през 2008 г. След като помага да установят контакт с банка в Кипър, печели доверието им. Година по-късно получава пълномощия да представлява азиатската група. За своята помощ Кийнън трябвало да получи до 30 на сто от всяка реализирана облигация. Месец след задържането на японците в Италия на сцената се появил мъж на име Лео Загами, който се представял за масон от 33-а степен. По съобщения от април 2008 г. Загами твърдял, че е шеф на отцепила се група от Ордена на тамплиерите и на масони от висок ранг, които имали връзка с елита на масонската ложа П-2 в Монте Карло. Загами твърдял още, че представлява илюминатите във Ватикана и други тайни общества в Европа . Казвал, че се опитва да установи контакт с тайни общества в Азия. Загами твърдял още, че разполага със секретна информация за задържаните облигации, открити у двамата японци. Покрай него в играта влиза Даниеле Дал Боско, който се представя за банкер на Ватикана и партньор на П-2. Пред Кийнън той твърди, че може да върне облигациите, конфискувани от италианската финансова полиция.
В иска Кийнън разказва как поддържал постоянен контакт с Дал Боско чрез Skype и си уговарял срещи с него в Италия. Италианецът изтъквал близките си връзки с най-влиятелните кръгове в Рим. Американецът му повярвал и решил да му предаде облигациите за временно съхранение и попечителство. Дал Боско започнал да се крие от Кийнън и тръгнал да
прави опити да присвои ценните книги
за да може да ги реализира на световния пазар. За да успее планът на италианеца, били използвани високопоставени лица. Те опитвали да склонят Кийнън да приеме подкуп от 100 млн. долара, за да предостави финансовите инструменти, без да съобщава за съдбата им на семейство Драгон. Идеята била ценните книги да бъдат предоставени на т.нар. суверенна програма на ООН, която се намирала под покровителството, защитата и върховния имунитет, с който се ползвали ответниците, твърди ищецът. Участниците в машинациите твърдели, че имали одобрението на генералния секретар на световната организация Бан Ки Мун, който бил в течение за конспирацията. В иска си Кийнън настоява да му бъдат върнати откраднатите финансови инструменти и да получи компенсации от ответниците, които да поемат и съдебните разходи.
Имената на няколко българи се споменават в иска на Нийл Кийнън. За тях са отделени близо 10 страници в документа. През февруари 2010 г. американецът има среща с Даниеле Дал Боско в офис на петия етаж в хотел "Хилтън" в Цюрих. На нея присъстват българинът Огнян Маринов, бивш служител на разузнаването, сънародникът му Васил Ганов, Николай Райков, представен като канадски гражданин, и германецът Валтер Беренс. На тази среща Дал Боско говори по телефона с мъж, за когото казва, че е Джанкарло Бруно, отговорен служител към поделението на Световния икономически форум в САЩ. Разговорът е предназначен само за ушите на Кийнън, но чрез високоговорителя всички го чуват. Така до мъжете достига предложението на Бруно, че може да уреди 100 млн. долара за Кийнън, ако той се съгласи. Извън офиса Райков казва на Дал Боско, че не вярва онзи мъж да е бил важният финансист от САЩ. Италианецът го уверява, че греши. Дава му номер, който Райков да потърси, когато е в Щатите. По-късно Райков наистина звъни на номера, отговаря му Бруно. В Цюрих Райков предлага да закара с такси Дал Боско до летището. По пътя италианецът го свързва с Бруно, който му предлага да убеди Кийнън да приеме сделката. Ако успее, семейството на Райков ще бъде осигурено за цял живот, казва онзи. Бруно разяснява схемата, в която ценните книги на семейство Драгон се озовават в програма на ООН. Уверява го, че няма никакви проблеми и че има благословията на световната организация. Райков
съветва приятеля си Кийнън да внимава.
Предупреждава го, че е "обкръжен от вълци". Райков обяснява на Дал Боско да забрави, че може да навива Кийнън да работи с него.
Ганов уверява Кийнън, че не вярва на Дал Боско. Бившият разузнавач Маринов бързо се убеждава, че Дал Боско участва в заговор за кражбата на финансовите инструменти, поверени му от Кийнън. Отначало смята, че двамата са добри приятели. Затова няколко пъти се среща с италианеца. В края на май 2010 г. Маринов се вижда с Дал Боско в хотел в Женева. Тогава той се среща и с Бруно, когото определя като високоинтелигентен. Разбира, че финансистът дърпа конците. Бруно обещава да му уреди в бъдеще присъствие на Световния икономически форум в Давос. Хвали се с влиятелни хора, с които бил правил бизнес. Споменава имената на Бил Клинтън, Хенри Кисинджър и Алън Грийнспан. Бруно иска от Маринов да убеди Кийнън да даде облигациите срещу 100 млн. долара. "Ние можем да ги използваме по-добре от Кийнън - казва финансистът. Затова се нуждаем от помощта ви."
По-късно Бруно и Дал Боско представят българския разузнавач на Лаура Мирачиян, постоянен представител на Италия в централата на ООН в Женева. За Маринов не остават никакви съмнения, че съществува италиански заговор за кражбата на облигациите с одобрението на ООН. В иска се споменава и българката Соня Алексиева, която урежда среща на Кийнън и Дал Боско с финансовия брокер Х. Едуард Уелс.
