„Събирам монети от много малък. Тогава си ги слагах в касичка, но вместо да си купувам с тях нещо, си ги пазех и си ги подреждах често. После започнах да се интересувам от нумизматика сериозно и да събирам редки монети“, каза Костадин Везьов на представянето на колекцията си в събота в „Ново Българско училище в Нейпървил“, едно от западните предградия на Чикаго. Публиката се включи с много интересни въпроси, на които Везьов отговори с ентусиазъм и увлекателен разказ. Верен негов помощник беше малкият му син Крис. В изложбените витрини гостите на събитието видяха разменни и юбилейни монети от 1879 г. до наши дни. Сред тях беше и

първата монета, на която пише „България“

„След Освобождението в България циркулират различни парични средства – руски, сръбски. Тогава левът и стотинката още не са били обособени, макар че БНБ е създадена през януари 1879 г.“, посочи Везьов. „За да се разплаща с данъчни служби или да плаща на войската, България използва френската парична система (франковете). Оттогава е и монетата с надпис „България“. След това първите български монети от 1881 г. започват да се правят в Бирмингам, Англия. По-късно излизат и първите наши сребърни монети, които пък са сечени в Русия. Изобщо българските монети са правени в доста държави с различни материали. По времето на Втората световна война, когато среброто и другите метали са по-скъпи, българските монети са правени от алуминий или специална сплав. 100-те лева от 1930 година са правени от сребро, а през 40-ата година същата столевка е правена от по-евтин материал“, допълни нумизматът. Везьов не е успял да събере само 7 монети. Една от тях е монетата от 2 лева от 1916 г. с лика на цар Фердинанд и надпис по ръба „Боже, пази България. Тя струва около 50 хиляди долара. „През 1916 г. България пуска в обращение 50 стотинки, 1 лев и 2 лева. Тогава по няколко причини монетите се изтеглят, претопяват се, въпреки че финансовото състояние на страната не е толкова добро. После се правят 100-те лева от 1930 година. Двата лева от този период са

най-ценните български монети

и освен че са скъпи, са и много трудни за намиране“, разкри българинът. Други монети, които липсват в колекцията му, са 100 лева от 1974-а и 100 лева от 1912-а.

Освен български монети Везьов събира и американски еднодоларови монети. Събрал е такива от 1794-а до наши дни. Занимава се и с бонистика – събиране на банкноти - и има и левове, и долари. И монетите, и банкнотите изпраща за сертифициране в компанията NGC. Сертифицирането отнема месец, но се налага, за да е сигурно, че паричният знак е истински. „Докато влезем в еврозоната, ще продължавам да събирам всяка монета, която е на пазара и която се появи. Когато се въведе еврото, ще събирам евро“, шегува се той. Добавя, че най-много български юбилейни монети има по повод 1300 години България. „Тъй като всяко евро от различните страни ще е уникално, България вече има свой проектодизайн на евро. Аз разполагам с такава монета, но когато я изпратих за сертифициране, ми отказаха да го направят, защото още не е въведено това парично средство. Повечето прототипи са посветени на различни спортове, например вдигане на тежести“, обясни експертът, който е издал и няколко каталога с български и американски монети. „Българските монети - това са нашата история“, каза колекционерът, обръщайки се към децата в залата. „Има монети,

сечени за известни личности като Ботев и Левски

монети за различни поводи като 100-годишна сесия на ЮНЕСКО, 1300 години България“, добави също той. В края на презентацията Везьов подари на всички деца в залата по една монета за спомен. Най-трудно е било на Везьов да се сдобие с монета 10 лева от 1943 година с образа на хан Крум. С нея се е сдобил през последния месец. Намерил я е по интернет. Повечето други монети също е купил по мрежата или чрез търгове. На изложбата присъства и генералният консул на България за Чикаго Иван Анчев, който подчерта, че хора като Везьов са истинско богатство за българската общност в Америка и за българската държава. Той също така връчи дипломите за двуезичие на две от ученичките на „Ново Българско училище в Нейпървил“ – Янита Цокова и Джесика Живкова. Трето момиче от школото също е издържало изпита за владеене на български език.

Поздрав към всички в залата отправиха народната певица Стойка Нейчева и пианистката Мария Калоферова. Празникът завърши с вкусна почерпка.