сн. „Ди цайт”
Бертрам Ролман пристига в България в анархистични времена - законите не важат, администрацията и управлението са в състояние на тотална безизходица. Ролман е в България, за да разгледа едно предприятие в град Гоце Делчев. Веднага му прави впечатление, че фабриката е охранявана от мрачни мъже с униформи. Следват години на упадък - в началото на 1997 г. инфлацията е над 200 процента, страната фалира, хлябът и бензинът са с купони.
Днес България все още е най-бедната държава в Европейския съюз. Тъй като хората продължават да се отопляват с дърва и въглища, а улиците и къщите не са ремонтирани от десетилетия, Гоце Делчев прилича на малък източногермански град непосредствено след промяната. Но Ролман успява да модернизира старата фабрика. Днес в нея работят 3,000 души, а заплатите им са над средните. Хиляди дамски и мъжки костюми са готови за износ - предстои да бъдат продадени в магазините на „Бос", „Живанши" или „Кензо".
България за пример?
На 200 км северно от Гоце Делчев, във внушителна сграда в центъра на столицата София финансовият министър Симеон Дянков съобщава факти, които би трябвало да оборят всички предразсъдъци. Както казва той, България има най-ниските дългове в Европа - само 16 процента от годишния брутен вътрешен продукт. Бюджетът е балансиран. И докато съседна Гърция е във фалит, а останалата част от Европейския съюз се бори с рецесията, в България, подчертава Дянков, растежът е над средния за ЕС.
Както предприемачът Ролман, така и министър Дянков постоянно се конфронтират с образа, който Западът си е изградил за България и който може да се сведе до следните четири понятия: изостаналост, роми, престъпност и корупция. Сега обаче България би могла да послужи за пример - нация, от която могат да се вземат поуки, твърди Дянков. Това е доста самоуверено, като се има предвид, че немалко от нещата, които се говорят на Запад за България, отговарят изцяло на истината.
В свой доклад от лятото Европейската комисия подложи на критика това, че в областта на правосъдието България все още не е въвела европейските стандарти - и то пет години след присъединяването си към ЕС. Малко по-късно Центърът за изследване на демокрацията разпространи проучване, съгласно което половината от българите се сблъскват всекидневно с корупция. На всеки четвърти му се е налагало да дава подкуп, за да си свърши някаква работа. „Откакто Бойко Борисов е премиер, има напредък, но той не е достатъчен", казва шефът на центъра Александър Стоянов. При това става дума не само за дребната всекидневна корупция. 20 години след промените българската политика, икономика и правосъдие са си все така просмукани от корупция. Стоянов констатира наличието на „тесни връзки между олигарсите и политическата система". А младият опозиционен политик Драгомир Стойнев дори говори за връзка между правителството и организираната контрабанда.
„Колко голямо е влиянието на организираната престъпност и каква свобода остава на политиката при това положение?", пита един от зорките наблюдатели на българската политическа сцена, който предпочита да остане неназован.
Като в Третия свят
Ясни отговори на този въпрос няма. Говори се, че българската и руската мафия правят добри сделки по черноморското крайбрежие. В много предприятия думата имат престъпници. А данните на Европол сочат, че български престъпни групировки действат в 15 от държавите - членки на общността. Политици и бизнесмени, дори адвокати и съдии току биват изправени пред съда или пред някоя разследваща комисия заради съмнителни дейности. В корупционния индекс на „Трансперънси интернешънъл" България заема незавидното 86-то място. Това дава отражение и върху икономиката. Ситуацията в България е „уникална", тъй като престъпните групировки имат „значително влияние" върху икономиката, пише Европейската комисия. От което страдат конкуренцията и инвестициите.
Едно от последствията: въпреки високите показатели на растежа - над 6 процента, България си остава най-бедната страна в ЕС. По улиците на Гоце Делчев обикалят каруци. Ромските селища са като от Третия свят. Най-бедните региони на континента се намират в северната част на България, а в някои от най-изостаналите общини средният доход възлиза на по-малко от 2 евро на ден.
Всъщност времената са били и по-лоши
Когато в средата на 90-те години икономиката се срива и близо 30% от българските банки фалират, месечната заплата от около 10 долара изобщо не е рядко явление. След което настъпва новото хилядолетие - икономическият бум води до увеличаване на брутния вътрешен продукт до 45 процента от средния за Европа. И задълженията на България спадат рязко. В периода между 2004 и 2008 г. в бюджета дори има излишък. Покрай европейската дългова криза обаче става пределно ясно, че някои елементи на проспериращата българска икономика са построени буквално върху пясък. В Банско например през последните години бяха издигнати десетки хотели, които междувременно са празни. Навсякъде из страната се строяха блокове и молове, които почти никой не ползва. За момента строителството е замряло, безработицата е надхвърлила 12%. Проблемът се усложнява и от това, че много от българите, тръгнали да търсят щастието си в чужбина, се връщат обратно в родината - над 25,000 от Гърция, 40,000 от Испания и Кипър.
Председателят на КНСБ Пламен Димитров смята, че отговорността трябва да поеме финансовият министър. Той и неговият екип е трябвало да отвърнат на кризата с програми за развитие на конюнктурата. Нужни са и по-високи заплати, за да имат младите българи шанс. Министър Дянков обаче съкрати разходите, намали пенсиите и заплатите - и то при средна заплата от около 350 евро месечно. Политиката на Дянков е правилна, смята на свой ред икономистът Георги Ангелов от „Отворено общество". И допълва: „Сложиха ни в един кюп с гърците - смятаха, че ние ще сме следващите по пътя надолу. Затова от 3 години насам България е принудена да доказва, че е по-различна."
Потенциалът на България
Да, но ниските задължения и балансираният бюджет не са достатъчни, за да генерират растеж. От офиса на Световната банка в София пишат, че България трябва да засили експортния си потенциал и да привлече повече инвеститори. Някои известни имена вече са тук - като например „Хюлет Пакард", САП и „Луфтханза Техник". Само германските фирми, открили свои представителства в България, са около 1,000.
Междувременно страната е на второ място по производство на скоростни кутии в Европа и на първо по производството на предни автомобилни стъкла. България има добър потенциал и в селското стопанство, туризма, химическата и фармацевтичната промишленост. Но след истинския бум в началото на хилядолетието чуждестранните инвестиции са спаднали от 12 на по-малко от 2 милиарда евро годишно. Виновна е не само кризата - България заема едва 66-о място в списъка на Световната банка, който подрежда страните според качеството на условията за правене на бизнес.
Според Симеон Дянков това било обяснимо, защото съдилищата усложнявали твърде много живота на фирмите. Финансовият министър бърза да припомни, че България е вложила над 5 милиарда евро за подобряване на пътната инфраструктура. Страната има и един много голям плюс - ниската ставка върху приходите и печалбите, изтъква Дянков.
В България човек се нуждае явно от много търпение - германският предприемач Бертрам Ролман знае това от собствен опит. Бизнесменът инспектира ослепително чистите халета на фирмата „Пирин текс", оглежда платовете, проверява шевовете и се здрависва с работниците, някои от които са в неговата фабрика вече 15 години. Ролман оглежда и как преминава обучението на 40-те стажанти, които се квалифицират по германски образец. „Трябва да се мисли в дългосрочен план", подчертава бизнесменът.
Волфганг Шмид, „Ди цайт"
