Има, няма, пак има „Белене“
След като няколко пъти пуска и спира проекта „Белене", България е на път да го рестартира отново. През годините началото на строежа на бъдещата АЕЦ беше обявявано съответно: през 1981 г. от Тодор Живков, през 2002 г. от Симеон Сакскобургготски и сега от Бойко Борисов. Строежът беше спиран през 1990 г. от Андрей Луканов и през 2012 г. от Бойко Борисов. Несменяемият от много години премиер на България прокара преди 6 години мораториум върху изграждането на централата с мотива, че то няма как да се осъществи без значителна държавна инвестиция от порядъка на над 20 млрд. лв., което много би влошило състоянието на държавния фиск.
Не е ясен конкретният мотив за рестартирането в момента. Бойко Борисов бе цитиран да казва единствено, че от този строеж „може да се случи нещо добро" и че е хубаво „да мислим за бъдещите поколения". И още - че за третото в историята подновяване на строителството на АЕЦ „Белене" ГЕРБ е намерил идеален съюзник в лицето на Румен Овчаров, който според Борисов имал „добри разработки за „Белене".
Премиерът каза, че очаква в близките седмици мораториумът да падне и целият процес да започне отново. Освен Овчаров ГЕРБ откриха и още нови съюзници за „Белене". Лидерката на БСП Корнелия Нинова е горещ привърженик на строежа. Компания от няколко дни й прави и шефът на ВМРО Красимир Каракачанов. Волен Сидеров от „Атака" отдавна е казал мнението си, че е „за". Валери Симеонов засега е запазил мълчание. Реално в парламента няма опозиция на новото размразяване на легендарния строеж. Такава се чува от извънпарламентарните партии и няколко НПО организации.
В разпространена в понеделник декларация ВМРО обявиха обаче, че искат вдигане на мораториума върху строителството и рестартиране на проекта АЕЦ „Белене" без условия за дългосрочно изкупуване и без допълнителни плащания или гаранции от бюджета. Сделката трябва да е подчинена само на условието за защита на икономическия интерес на страната и потребителите.
Както обикновено напоследък, сред първите възможни кандидати и в този проект бяха посочени китайци. Китай от близо 7 години развива икономика на експанзията, в която фирмите му набелязват важни сектори в бедни държави и предлагат инвестиции в тях. Така китайските власти чрез частния си бизнес, косвено контролиран от държавата, вече са окупирали почти цяла Африка и са сложили ръка на основните полезни изкопаеми на Черния континент. След Африка те се насочиха към експанзия в Азия и бедните страни в Източна Европа. Всичко това е част от т. нар. Нов път на коприната, както галено китайците са кръстили експанзията си по света.
В българския случай с „Белене" китайците са представени от Държавната ядрена корпорация. Според тях „Белене" е сериозен стратегически обект, който е важен за цялата държава. „Строежът не само ще даде нови работни места, но и ще бъде инвестиция в един високотехнологичен сектор, инвестиция, която би дала на България нови позиции на енергийния пазар в Европа", смятат китайците. Това, което премълчават, е, че тези нови работни места едва ли ще са на 100% предназначени за българи. В Африка, а и в азиатските страни, където вече са се настанили, китайците имат политика да си внасят и работници от Китай. Реално на местните е отредено да са само обслужващ персонал, и то в много ограничен кръг от дейности.
Всичко това можеше да бъде видяно и в България през миналата година, когато за изграждането на новото огромно китайско посолство в софийския квартал „Лозенец" не бяха наети нито един българин и нито една BG фирма. За всички етапи от строителството бяха докарани десетки китайски работници. Няма основание да се смята, че в случая с „Белене", ако изобщо се стигне до строеж и до възлагане на китайска фирма, ще се случи нещо по-различно.
Размразяването на проекта „Белене" идва в момент, когато ЕС е твърде отслабнал, а от САЩ вече няма натиск срещу строежа. В миналото американците не гледаха с добро око на него заради възможното руско участие в централата и заради руските реактори, с които се очакваше тя да работи. След смяната на политическата власт във Вашингтон новата администрация на Доналд Тръмп има прекалено много свои вътрешни - икономически, политически и съдебни, проблеми за решаване, което веднага бе усетено от ГЕРБ.
Още през миналата година отделни представители на партията започнаха тихомълком да споделят, че натискът да не се строи централата е значително отслабнал и моментът трябва да се използва. За да бъде оформено всичко това в прилична обвивка, а и за да може Бойко Борисов да излезе от положение, след като лично е агитирал за спиране на градежа, през есента на миналата година управляващите поръчаха на БАН да изготви доклад за ползите от тази централа. Очаквано учените от академията написаха, че тя трябва да се строи. Ползвайки заключенията в този доклад като солидна основа, през март тази година правителството поръча на Министерството на енергетиката да изготви предложение за бъдещето на АЕЦ „Белене" и какви ще са пасивите и активите на проекта. Отсега е ясно, че в този доклад ще пише, че активите са поне три пъти повече от пасивите. Точно обратното на онова, което преди 6 години същото министерство твърдеше.
По-големият проблем оттук нататък ще е да се подготви психологическата атмосфера, че в централата, дори да я строят китайци, ще се ползват именно руски реактори. След като натискът от Америка е намалял, най-вероятно и това ще бъде прокарано без проблеми от ГЕРБ.
Министърът на енергетиката Теменужка Петкова вече намекна, че не се изключва възможността и Русия да бъде привлечена за инвеститор в централата. През октомври миналата година премиерът Бойко Борисов се срещна с представители на руската държавна компания „Росатом". След това обаче г-н Борисов излезе с още една авангардна идея - „Белене" да стана общобалкански проект, който да се осъществи с европейско финансиране. Но това е по-скоро част от театралните изяви на Борисов в стил: ето, предложих, те не искат, затова нямаме друг избор освен китайци и руснаци.
