Всички я наричат просто Кати. Американка е, от Ню Йорк, но е дълбоко свързана с българското, и по-специално с народните танци. Цялото й име е Катрин Спрингър. Изумително е, че тя говори прекрасен български и знае изключително много за българския фолклор и традиции. Кати е основател на ансамбъл „Босилек“ в Ню Йорк. Това е най-старият женски състав за български народни танци в Щатите. Създаден е преди 40 години. С дейността си в ансамбъла, и не само в него, Кати има голям принос за съхранението на културното ни наследство и опазването му извън пределите на България. На 14 декември Кати получи
почетен медал от българския президент
Румен Радев, грамота от Държавна агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), както и грамота от Министерството на външните работи. От трите институции останали впечатлени от номинацията за Кати, изпратена от нейни съмишленици в Ню Йорк. Наградите връчи Красимира Бежкова от българската мисия в ООН. „Не очаквах, че ще получим такава реакция“, разказва Яна Калинкова, ръководител на училище „Млади български гласове“, където Кати преподава народни хора. „Щастливи сме за Кати, защото тя наистина заслужава това признание“, прибавя развълнувано Калинкова. Номинацията била придружена от подписка, в която се включили 200 души (не само от Ню Йорк), и видео с послания за Кати от хора, които я познават и са работили с нея. Отделно различни организации също пратили писма, разказващи за дейността на Кати.
„За мен е голяма чест да получа тези награди. Бях много изненадана и най-накрая разбрах защо момичетата се опитваха да ме подпитват за миналото ми. Тези награди са за всички жени, които танцуват и които са танцували в групата“, сподели Кати. Поне 150 „босилки“ са танцували през годините под ръководството на Кати,
както българки, така и американки
Първият й досег с българската култура е през 1977 г. Тогава Кати работи като секретар в отдела за гръцки експонати в музея на изкуствата „Метрополитен“ в Ню Йорк. „Щяхме да имаме гостуваща изложба на тракийското златно съкровище. Аз трябваше да помогна на двамата българи, които дойдоха. Единият от тях беше археологът Александър Минчев“, спомня си Кати. Минчев по-късно става директор на Археологическия музей във Варна. На следващата година Кати посещава археолозите във Варна. „Обиколихме и други места. Беше чудесно. Като се върнах, един ден се разхождах по „Медисън авеню“ и видях плакат за представяне на български песни от четири американки. Гледах ги. Научих, че ще има международен фестивал за фолклорни танци и отидох и там. Едни от участниците бяха гайдар от Бургаско и съпругата му, която показваше пееше народни песни, както и хореографа Лиляна Зафирова. Поканих Зафирова да преподава в апартамента ми в Манхатън“. Събират се 4 жени. От тази малка група през 1979 г. се ражда ансамбъл „Босилек“. „Искахме да е „Здравец“, но вече имаше състав с такова име и се спряхме на „Босилек“. Идеята ни беше да представим българските танци, музика и костюми пред американската публика и до ден днешен продължаваме да го правим“, разказва американката.
Кати казва, че обича да танцува. „Това, което е толкова специално в българските народни танци, е, че танцуваме заедно, че се чувстваме сплотени и сме
част от едно общо тържество
Бях много активна като малка. Вечно се катерех по дърветата, спортувах различни неща, танцувах и балет, но никога не съм си представяла, че ще се занимавам професионално с танци, и то български“, допълва тя. През 1981 г. Кати завършва училището за художествени ръководители в Пловдив. Оттогава датира и запознанството й с хореографката Илиана Божанова. През 1983 г. „Босилек“ гостува в град Предела по случай 80-годишнината от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. Тогава съставът е част от групата на 350-те българи от чужбина. От 1995 г. хореограф на „Босилек“ е Илиана Божанова. Тя и досега работи с танцьорките, като пътува до Америка от България заедно с акордеониста, с когото работи, и им показва нови хореографии. „С Илиана станахме почти като сестри“, казва Кати. Илиана пък описва Кати като човек с огромно сърце. Освен всичко друго Кати е успяла да събере внушителна колекция от автентични български носии. В началото тя и жените от ансамбъла ги купували от бит пазарите в София или Пловдив. Получили също дарение на пирински носии от Предела. И сега Кати продължава да събира ризи, поли, цървули. В състава има носии от Северозападна България, от Родопите и др. „Най-голямото събитие за участия в графика ни догодина е
10-годишнината от фестивал „Верея“ в Чикаго
Танцувахме там за първи път през 2013 г. и оттогава сме редовно на фестивала. През май ще участваме на международния фестивал за храни в Ню Йорк. Очакваме с нетърпение и българския събор във Филаделфия, на който идват хора от Пенсилвания, Ню Йорк, Ню Джърси и Делауеър“, обяснява Кати.
