Европейският съюз се намира в центъра на засилващо се геополитическо противопоставяне, в което демокрациите са подложени на натиск както отвътре, така и отвън. Докато САЩ настояват ЕС да поеме по-активна роля като демократичен лидер и да засили отбранителния си принос, руската агресия - както военна, така и информационна - подкопава демократичните устои на съюза, особено в по-уязвимите държави като България и Румъния.
Според експерти от Центъра за изследване на демокрацията, двете страни са изложени на риск от външна намеса, подпомогната от дълбоко "когнитивно завладяване" на политическия и медиен елит. Това води до нарастваща подкрепа за про-кремълски наративи, които отслабват обществената устойчивост и създават недоверие към ключови европейски политики.
В отговор на нарастващите заплахи, Европейската комисия стартира инициативата "Европейски щит за демокрация", която цели укрепване на медийната независимост, противодействие на информационните манипулации и прилагане на Закона за цифровите услуги (ЗЦУ). Въпреки активността на ЕС, прилагането на национално ниво - особено в по-малки пазари като България - остава неефективно. Комисията за регулиране на съобщенията бе определена за координатор по ЗЦУ, но липсват законови правомощия и механизми за реално правоприлагане, което доведе до официално предупреждение от Брюксел през 2025 г.
На този фон, Центърът за изследване на демокрацията и Българо-румънската обсерватория за дигитални медии (БРОД) организираха международна конференция на 22 май под надслов: "Правоприлагане в цифровото управление: Платформи, дезинформация и демократична устойчивост".
По време на конференцията бе обърнато особено внимание на дезинформационната екосистема "Правда" - мрежа от автоматизирани уебсайтове, които излъчват прокремълско съдържание, генерирано с помощта на изкуствен интелект, насочено към алгоритмични манипулации в търсачки, социални мрежи и дори големи езикови модели (LLM grooming). България е една от най-силно засегнатите държави, като платформата "Правда" публикува стотици статии месечно.
Ян Кусела, генерален директор по отбранителната политика във Финландия, подчерта, че сигурността започва от културата на отговорност - не само институциите, но и всеки гражданин играе роля. Финландският модел обединява държава, бизнес и общество в защита срещу хибридните заплахи. ЕС, по думите му, трябва да адаптира остарялата си правна рамка към новата реалност.
Мадалина Ботан от Националния университет в Букурещ акцентира върху важността на прозрачността и отчетността на онлайн платформите. Румъния е била обект на координирани дезинформационни атаки по време на изборите през 2024 г., а усилията на платформите да се противопоставят остават недостатъчни и непрозрачни.
Мирослав Саздовски от Европейския център за противодействие на хибридните заплахи определи заплахите като многоизмерни - от фалшиви новини до експлоатация на изкуствен интелект (ИИ). Според него се изисква цялостен подход, основан на устойчивост, включващ мониторинг, приписване на отговорност и изграждане на възпиращи механизми.
Симона Велева, председател на СЕМ, заяви, че медиите са на първа линия в борбата с дезинформацията, но в България все още няма назначени "доверени податели на сигнали" по ЗЦУ - ключов инструмент за премахване на вредно съдържание. Липсата на координация и човешки ресурс затруднява бързата реакция.
Пал Боза, съосновател на Tremau, изтъкна гледната точка на технологичния сектор - според него онлайн платформите трябва да осигурят справедлив и прозрачен процес, при който потребителите разбират защо съдържание се премахва и какви са правата им.
Участниците в конференцията се обединиха около мнението, че противодействието на дезинформацията и хибридните заплахи изисква съвместни усилия между държавата, обществото и технологичните компании. ЕС трябва не само да изработи регулации, но и да гарантира, че те се прилагат ефективно - дори в по-малки и уязвими държави. България и Румъния остават на предна линия в тази битка, а устойчивата демокрация зависи от просветено гражданско общество и координирани институции, способни да защитават цифровия суверенитет на Европа.
