В Мънделейн, едно от малките западни предградия на Чикаго, е сгушен магазин за струнни музикални инструменти – цигулки, виоли и чела. Казва се Classic Violins и е собственост на наши сънародници с корени от Пловдив. Бизнесът съществува повече от 20 години. Създаден е първо в Лос Анджелис, а после преместен в Чикаго. Първоначално инструментите са били внасяни от България, а после и измайсторявани на място. Отскоро Classic Violins могат да се похвалят и с втори магазин в Кеноша, Уисконсин. Две са тайните на сънародниците ни за успеха:

запазване на занаята в семейството

и използване на дърво от България и Балканите, нещо, което прави инструментите уникални в музикално отношение. Всичко започва от маестро Георги Шуманов, който идва в Щатите след промените в България. „Той е човек с много таланти. По професия е електротехник, но после започва да се занимава и с лютиерство“, обясняват дъщерите му Стефка и Антоанета, които също са част от компанията. Веднага след като Георги Шуманов създава компанията си в Града на ангелите, инструментите, които продава, започват да се търсят от видни музиканти. „Майка ми Мария, съпругата на Георги, го подкрепя от първия момент, така че тя също има голям принос за създаването на бизнеса и развитието му“, казва Стефка.

След като се премества в Чикаго, Георги Шуманов увлича със себе си Петьо Костов и Георги Чавдаров, с които основават Classic Violins през 1996 г. Преди това тримата завършват училището за лютиери в Чикаго (Chicago School of Violin Making). В същото училище 3 семестъра завършва и дъщерята на Шуманов Антоанета. Иначе от България тя има диплома за електронен инженер.

Съдбата събира в семеен съюз

партньорите на Шуманов с двете му дъщери - Антоанета с Петьо Костов и Стефка с Пламен Чавдаров. Това сплотява семейството още повече. Петьо Костов проявява талант за правене на цигулки още от България, където учи при майстор Владимир Найденов. В Америка завършва и инженерна специалност, което разширява познанията му по акустика. С времето той се превръща в един от най-именитите майстори на цигулки в Америка. Има редица награди за постижения в лютиерството и е член на борда на директорите на училището за лютиери в Чикаго. Пламен Чавдаров е не по-малко талантлив. Буквално от едно парче дърво той създава цигулки, чела, контрабаси, а също и отделя голяма част от времето си в поправка и реставрация на стари инструменти. Антоанета се е специализирала в поправката на лъкове, а Стефка, която по професия е учител – в рекламата и поддържането на контакти с клиенти.

Във фирмата работи и още един българин, който не е член на фамилията – Христо Христов. „Ние го смятаме за част от семейството, защото е бил част от самото основаване на магазина. Той идва от семейство на дърводелци и се занимава с поддръжка на инструментите, които даваме под наем на ученици“, казва Стефка. В българския магазин

се провеждат и музикални уроци

така че там музиката не спира да звучи и това създава особено настроение. Българите казват, че са благодарни на всички, с които работят. Цялото семейство е напълно отдадено на занаята с правенето на музикални инструменти. Къщите им сe намират на една улица на 10 минути от магазина в Мънделейн. И сега в условията на пандемия продължават да обслужват клиентите си, доколкото могат – изпращат части по пощата, приемат повредени инструменти, оставени пред входа, и ги поправят. Двамата сина на Петьо и Антоанета са третото поколение, което открива удоволствие от работата в семейната компания. Единият се занимава с поправка и подготвяне на инструменти, а другият – със счетоводство и техническа поддръжка.

 200 часа отнема да се изработи една цигулка

Българите не пропускат нито една стъпка от древния занаят, за да са сигурни, че инструментите ще звучат мелодично. Дървото се избира от България и Балканите. „Нашата къща в България е един своеобразен склад на материала, който използваме. Всяка година ходим там и го дообогатяваме“, казва Антоанета. Всичко се прави ръчно. Дървото се обработва по специална процедура, размерите на различните цигулки се подбират специално, следват се много стъпки, което изисква много търпение и в много случаи и експерименти. „За добрия звук на цигулката имат значение пластовете, които нанасяме под лака“, разкрива Антоанета. „Ползваме най-вече маслен лак. Използваме и лак на алкохолна основа. Използваме екзотични дървета за външните аксесоари – палисандър или абанос. Ползваме и чемшир от България, който не е екзотичен, но се търси много, тъй като чемширеният лък например прави звука много звънлив“, добавя Антоанета. Стефка споделя за възторга, който българите изпитват, когато отиват при нашите майстори. „Когато влязат в магазина, им е много приятно да чуят българска реч. Това е бизнес, който обикновено не се държи от българи.“