Скаутското движение в Щатите е на повече от 100 години. Организацията на момичетата (Girl Scouts of America) е създадена първа – през 1912 година, а на момчетата – през 1916 година. През 1916 г. Конгресът утвърждава със закон организацията на момчетата, а на момичетата – през 1950 г. В Girl Scouts днес членуват 1,7 млн. момичета. Едно от тях е Виолета Еган, на 14 години, от oкръг Рокланд (Rockland County) в Ню Йорк. На 16 ноември тя получи сребърно отличие - втората най-голяма национална награда в редиците на организацията. „Скаут съм още от детската градина. Записа ме майка ми. Участвала съм в много дейности – от оцеляване на открито до продаване на бисквитки и почистване на природата с проекта ни „Keep Rockland Beautiful“. Подаряваме и подаръци на деца в нужда с проекта ни „Радост“ („Joy“). Участвала съм и в инициатива заедно с компанията за козметика Avon, където правихме червило и руж и се запознахме с жени инженери“, казва Виолета. В момента тя е в ниво „Синиърс“ („Seniors“), в което влизат момичета от 9-ти клас. Минала е през по-долните нива „Kадет“ („Cadette“), „Mаргаритка“ (Daisy), „Брауни бисквитки“ („Brownies“), и „Джуниърс“ („Juniors“). Нивата са разпределени по възрастови групи. [su_image_carousel source="media: 82400,82402,82403,82404,82405,82406" crop="none" captions="yes"]

Сребърната значка се дава на скаути кадети

„При по-големите момичета има много активности за научаване на неща от техническите науки, за водене на бюджет и бизнес, не само традиционните ходения по лагери и оцеляване на открито. Въведени бяха и нови инициативи в областта на сигурността в интернет – проблем, който е много актуален в момента“, казва майката на Виолета Елена Стойчева-Еган, която е и лидер на нейния патрул (troop) и изпълнява тези задължения на доброволни начала. Преди изобщо да започне работа по проект за сребърна значка, Виолета минава през задължително пътуване (journey) в ниво кадети. То е за целия патрул и изисква проучването на дадена тема. „Темата, която момичетата избраха, беше за чистотата на въздуха и проектът им се казваше „Дишай“ („Breathe“). Момичетата правиха всякакви инициативи в тази насока – проучиха как се приготвят бонбоните маршмелоу и дали това замърсява въздуха, палиха лагерен огън, за да разберат как той влияе на чистотата на въздуха, засадиха цветя, за да подпомогнат производството на кислород в атмосферата“, разказва майката на Виолета. Като кадет Виолета спечелва значки за оказване на първа помощ, за отлични умения по стрелба с лък, за умения по намиране общ език с другите, за усвояване на науката за щастието, за изработване на бизнес план и много други. За да бъде допусната до участие за сребърната награда, тийнейджърката съставя проект, който отговаря на няколко изисквания – да включва

50 и повече часа доброволчески труд

(volunteering), да засяга пряко общността (community help), в която живее, да дава възможност за проява на лидерство (leadership), да има глобален елемент и да може да се приложи и извън общността (global aspect), както и да може да бъде продължен и след предварително зададения краен срок (sustainability). „Най-много време на Виолета отне проучвателният етап. Освен всичко тя трябваше да състави и един своеобразен бизнес план, а също и да получи одобрение от специален ментор, отговорен за сребърните награди, както и от регионалния съвет на гърл скаутите. Имаше и определен срок за осъществяване на проекта – две години, докато тя беше в седми и осми клас. В началото на 9 клас, през септември, проектът трябва да е предаден“, обяснява Елена. Отначало Виолета искала да работи за прокарване на закон или изискване за инсталиране на кофи за рециклиране на пластмасови бутилки във всичките 11 начални училища в нейния район, но това не изглеждало възможно за реализация в рамките на две години. Виолета решава да се срещне с ментора си. От срещата Виолета научава още, че от 2020 г. в нейния окръг – Рокланд Каунти – ще забранят използването на пазарски торби за еднократна употреба. Среща се и с експерт в опазването на околната среда. Срещата била с една от мениджърките на нюйоркска компания за рециклиране на отпадъци. Оттам обяснили, че найлоновите торбички са голям проблем, защото много хора продължават да ги хвърлят при боклука за рециклиране. Това може да повреди машините им и затова те спират работа, за да ги отстранят ръчно. Всичко това дава идея на Виолета какъв да е проектът й, с който печели сребърната значка на момичетата скаути. Тя решава да работи за популяризиране на въпроса колко опасни за околната среда са тези найлонови пликове. Озаглавява проекта си

„Спасяването на планетата е в една торба“

Момичето се свързва с организации от нейния окръг, които активно участват в обществения живот и които биха дарили торби за многократна употреба. Получава 200 такива торби. Прави подходящи листовки и набелязва местата, където може да ги раздава и да разговаря с хората. „Стоях един цял ден пред един магазин, ходих в един детски лагер, разнасях торби и по къщите в района. За доказване на лидерство, изнесох презентация пред всички по-малки скаути. С тях също шихме торби от стари тениски, които децата донесоха от вкъщи. За да покажа, че проектът ми засяга и други общности, изнесох презентации и раздавах торбички в българското училище „Христо Ботев“ в Ню Йорк. Създадох и фейсбук страница, която съществува и днес и информира хората и показва устойчивостта на моя проект“, обяснява нашето момиче скаут. Виолета е горда от получената сребърна значка и се радва, че е помогнала на много хора да разберат, че найлоновите торбички се разпадат в околната среда изключително бавно и че е много важно да се рециклира. Сега може да участва за златна награда. Все още няма идея върху какво ще работи, но се надява отново да намери интересен въпрос, който засяга обществото пряко.