В обръщение до премиера Бойко Борисов по повод "Луковмарш" БСП обяви Народния съд от 1945 г. за "едно необходимо и неизбежно военновременно правосъдие". БСП е наследник на Българска работническа партия (комунисти) (БРП(к), под чието ръководство и съветски модел се избиват хиляди души от елита на нацията - политици, журналисти, писатели, духовници, лекари.

"Днешният пълзящ авторитаризъм и прояви на фашизъм и неонацизъм в държави от Източна Европа предизвикват безпокойството на демократично настроените граждани и цялата демократична общност. Силите, които се стараят да реабилитират фашизма днес, прикриват факта, че по решение на Великите сили - САЩ, Великобритания и СССР, в България, както и във всички страни, подлъгали се да станат сателити на Хитлер, се провеждат трибунали за съдене на виновниците за въвличане на държавите на страната на Хитлер. Правят се, че не разбират, че Народният съд от 1945 г. е едно необходимо и неизбежно военновременно правосъдие. Правят се, че не разбират и не помнят, че през войната България бе победена и Мирният договор я наказва именно като страна - съюзник на Хитлер. Десет години след сключването на Парижкия мирен договор България не бе допускана в ООН именно като фашизирана страна, станала част от оста "Рим-Берлин-Токио", пише в обръщението на БСП до Борисов.

Малко повече от четири часа след като обръщението беше изпратено до медиите, дойде уточнение от Изпълнителното бюро на БСП, в което се казва, че ръководството на БСП е взело принципно решение да изрази позиция против провеждането на „Луковмарш", но в него не е обсъждана оценка на Народния съд. "Авторът на конкретния текст не го е съгласувал с Изпълнителното бюро и поема отговорността за това", се казва в съобщението. Името на автора не се посочва.

Народният съд е наименование на извънреден съд, действал в Царство България в периода от декември 1944-та до април 1945 г. като фактически орган на левия революционен терор. Той легализира започналото с Деветосептемврийския преврат масово политическо насилие в страната.

Официално т.нар. Народен съд е създаден за съдене на управлявалите държавата от 1 януари 1941-ва до 9 септември 1944 г., довели страната до участието й във Втората световна война. Заедно с тази цел се преследва узаконяването на извършените вече убийства след окупацията от страна на Червената армия, както и неутрализирането на политическия и интелектуалния елит на Царство България и ликвидирането на неблагонадеждни евентуални политически противници за режима, установен след окупацията и преврата.

От 20 декември 1944-та до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 11 122 души са повдигнати обвинения, съдбата на много други арестувани е неизвестна. За около 4 месеца са издадени 9155 присъди, с които са осъдени на смърт 2730 души, 1305 души получават доживотен затвор, а останалите - затвор от 1 до 20 години.

Така един от хората с най-голям принос за спасяването на българските евреи Димитър Пешев е осъден от Народния съд на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм", а Константин Муравиев е единственият оцелял министър-председател на България отпреди 9 септември 1944 г. За сравнение на Нюрнбергския процес са осъдени 19 души, от които на смърт 12.

Несправедливите присъди на Народния съд са изброени сред престъпленията на комунистическия режим в приетия през 2000 г. специален закон