Анди Брабин определя себе си като професионален пътник и дизайнер на пътешествия. От 1987 г., когато за първи път се качва на влак, британецът се е заел да се повози по всяка една железопътна линия в Европа. Той вече е пропътувал всички линии във Франция, Германия, скандинавските страни, Великобритания, Португалия, Словакия, Чехия, а от повечето държави му остават само по няколко маршрута. COVID пандемията обаче леко спъва плановете му, тъй като, по думите му, международните жп връзки на Балканите през последните две години са почти изчезнали. „Преди можеше да се пътува от Белград и Истанбул до София. Имаше и турски спални вагони, които бяха доста добри, и пътуването беше много комфортно. Връзката с Гърция беше прекратена по време на мигрантската криза. Пуснаха един влак седмично, но отново заради пандемията беше спрян и той“, разказва Анди пред „24 часа“. Той определя международните линии като изключително важни, защото стимулират туризма. Хората, които избират да пътуват с влак в чужбина,

обикновено са заможни

защото самолетните билети са по-евтини, аргументира се Анди. Тези туристи искат да усетят чуждите култури, правят спирки по маршрутите и съответно инвестират пари в икономиката. „Например, ако аз пътувам от Великобритания до Истанбул, мина през България и вляза от Румъния, със сигурност ще остана за вечер или две във Велико Търново. По този начин аз ще инвестирам пари в българската икономика. Тези хора ще дойдат в България и ще похарчат пари за транспорт, хотели, храна, магазини“, дава пример британецът. Анди не отрича негативните страни на влаковете в България. Казва обаче, че не е имал опасни преживявания в български влак, а според него в Румъния е доста по-рисковано. Съгласен е обаче, че жп транспортът не е особено бърз, но като пътешественик

той вижда и хубавата страна на бавното пътуване

защото то дава възможност да се насладиш на панорамата през прозореца. „Гледките в България са уникални. Те разсейват пътуващите от обстановката във влаковете“, коментира той състоянието им. Забелязал странна за него тенденция - българите възприемат колата като признак на социален статус. „В другите държави хората с коли също се возят на влакове“, коментира британецът.

В България му остават да измине само още няколко линии, а от тези, които вече са зад гърба му, има и любими: София – Мездра, София – Карлово – Бургас, Перник – Гюешево и Горна Оряховица – Тулово. Заради пътуванията си е имал шанса да посети Русе и Велико Търново, които вече препоръчва на клиенти, има собствен бизнес, който проектира пътувания, като придвижването става изцяло чрез влакове. Анди все пак вижда подобрение: „Преди 15-20 години жп транспортът в Централна Европа беше на нивото на този в Източна в момента. Инвестициите на ЕС там са трансформирали линиите напълно“. Затова е убеден, че промяната предстои за България и Румъния, тъй като сега инвестициите се пренасочват на изток.