До края на 2021 година интерконекторът Гърция-България трябва да бъде изграден, така че по него да може да преминава втечнен газ от Александруполис - американски, израелски, египетски, от много източници, като в бъдеще има възможност капацитетът да се увеличи до 5 млрд. куб. м газ годишно.
Това заяви премиерът Бойко Борисов, който днес направи оглед на строителството на интерконектора Гърция-България в района на Димитровград.
"Това е 100% диверсификация. Като виждате колко трудно се прави, разбирате защо не са я правили преди нас", отбеляза премиерът.
Борисов добави още, че активно се работи и по разширението на газохранилището "Чирен", което също е и част от инициативата "Три морета", в която страната ни участва.
Премиерът посети района от трасето, където газопроводът ще пресече река Марица.
"В отсечката всички подготвителни строителни дейности са извършени. Предвижда се реката да се пресече чрез хоризонтално сондирано пресичане, което е най-щадящо от екологична гледна точка. Пресичането е с дължина около 500 м, на солидна дълбочина под коритото на реката и преминава през разнородни земни пластове, което го прави изключително предизвикателно за строителите. Веднъж започнала, пробивната техника работи непрестанно в продължение на няколко денонощия до завършване на сондажа и успешното издърпване на тръбния дюкер", съобщават от правителствения пресцентър.
Към момента на 150 км от трасето са разнесени тръби в подготовка на последващите дейности. Извършени са заварки на 120 км, на 70 км тръбите са положени в траншея. Общата дължина на газопровода е 182 км, от които 150 км на българска територия.
Съгласно подписано допълнително споразумение с изпълнителя АВАКС, компанията следва да спази обновения от нея график за работа, газопроводът трябва да е изграден до края на 2021 г. Уговорени са и междинни дати за приключване на ключови етапи, от които най-важно е приключването на пресичанията през големите водни обекти – до 15 октомври 2021 г. Строителството продължава да се изпълнява при запазване на първоначално договорената твърда цена от 144,8 млн. евро, добавят от правителствения пресцентър.
Борисов се срещна и с представители на земеделския сектор.
"Изпълнихме си ангажиментите си към земеделските стопани в рамките на мандата. Миналата година те получиха най-високото подпомагане, осигурявано досега", заяви министър-председателят.
Премиерът изтъкна, че земеделските стопани всяка година получават 1,6 млрд. лв. по директни плащания.
"За миналата година осигурихме най-високо подпомагане в селскостопанския сектор, защото се възползвахме от целия набор от инструменти, които Европейската комисия разреши на всяка страна членка да подкрепи земеделците заради COVID-кризата", подчерта министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева.
Тя добави, че 18,5 милиона лв. под формата на де минимис бяха предоставени на земеделски стопани от седем области в страната за компенсиране на щетите от сушата през 2020 г. „Там подпомогнахме зърнопроизводителите, тъй като бе регистриран спад от над 30% при реколтата от пшеница, царевица за зърно или фуражни култури“, отбеляза министърът.
Танева уточни, че се предвижда и помощ за земеделските стопани за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция.
Борисов подчерта, че по линия на Плана за възстановяване и устойчивост са заложени 800 милиона лева за подобряване и рехабилитация на мрежата от напоителните системи в страната.
Премиерът и земеделският министър отидоха и в стопанство за отглеждане на биволи.
"Осигурихме над 11 милиарда лв. по време на мандата за развитие на земеделието като само през изминалата година дотациите са за повече от 3 милиарда лв.", заяви Борисов.
Благодарение на последователната политика на правителството през последните 4 години бяха постигнати нарастване на стойността на продукцията в сектор животновъдство с 1,8% и устойчиви нива на Брутната добавена стойност от отрасъла в рамките на около 4 млрд. лв. годишно. В рамките на миналата година сектор животновъдство получи подпомагане в размер на над 315 млн. лв. Животновъдите имаха възможност да кандидатстват и по извънредната мярка за COVID-19, която бе с финансов ресурс от близо 80 млн. лв., съобщават от правителствения пресцентър.
Танева подчерта, че от 19 април тази година е предвидено да стартира приемът на проектни предложения по подмярката за инвестиции в земеделските стопанства, която е една от най-атрактивните в Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. В момента по нея тече обществено обсъждане. А през следващите два месеца земеделските производители ще бъдат подпомогнати с над 650 млн. лв., съгласно индикативния график на фонд "Земеделие", добави тя.
