През миналата година едно българско момче впечатли икономистите от 12 държави - от Бразилия до Китай. Те присъдиха на студента от датския университет Орхус Борис Георгиев второ място в най-престижното международно състезание за дипломанти по икономика. Тази година обаче Борис е на път да надмине собствения си успех. Защото постигна нещо, което не е правил никой досега - класира се за втори път до финалите на състезанието, което ще се проведе през октомври във Филаделфия. На тях участват петимата най-добри млади икономисти и Борис е не просто единственият българин, а и единственият европеец там. ,,И четиримата ми конкуренти са от американски университети. Има две китайски имена, но учат в САЩ. Един от претендентите е от Станфорд, както бе и миналата година - това е един от най-добрите университети и с най-много традиции в обучението по икономика", разказва Борис. Другите са от Бъркли и Сан Диего. ,,Този път обаче разработката ми е по-добра от миналогодишната", категоричен е той. А щом миналата година е бил втори... Тогава той смаял журито с разработка по макроикономика, а сега се спрял на нещо с по-практическа насоченост - разработка на стратегия за инвестиции и оптимизиране на портфолиа. Тъй като е базирана на американската икономика и долара, може да се каже, че в известен смисъл нашето момче ще учи американците как да печелят.

,,Работя на базата на един модел, разработен преди време от Хенри Марковиц. Доколкото знам, друг скоро не е работил по него", казва той. Стратегията му има два варианта - по-безрискова и по-агресивна. Във втория случай, ако човек е инвестирал $1 през 1992 г., той би му донесъл $8,8 днес. В първия "печалбата" ще е само $5,5. "Естествено

много е трудно да се предскажат кризите

в икономиките", казва Борис.

В момента той завършва магистратурата си по международно икономическо консултиране и се надява след време да работи за някоя от големите компании, които консултират правителства и компании. На въпроса как би консултирал правителството, вдига рамене - чете вестници, но не е наясно с точните параметри на актуализирания бюджет. ,,Най-лесно е да се вземат дългове по време на криза. Много държави го правят дори и в периоди на икономически бум, макар че това не е редно", смята младият икономист. Убеден е обаче, че благодарение на социални плащания никой няма да забогатее - ,,номерът е не да сложиш риба в чинията на някого, а да го научиш да си я лови".

Самият Борис се е научил да лови своята риба твърде рано - в момента, въпреки че не се е дипломирал, той вече изкарва парите, които в България са равни на заплатата на доцент и дори професор от БАН. При това го прави в самия университет - оказва се, в Дания най-доброто заплащане работещите студенти получават от вузовете си. Той

получава по 150 евро за два лекторски часа

които води със студенти от по-долните класове. Плащат му всъщност за 7, защото се приема, че трябва и да реши задачите, които ще даде на първокурсниците. Иначе системата да си намериш работа в Дания е много проста - кандидатстваш в специален сайт в третия свят или участваш в доброволчески мисии - държавата плаща. Когато настъпила кризата, намалили с половин година периода, за който се дават парите - и студентите започнали дебати. ,,Е, не беше чак протест, но министърът на образованието дойде в университета ни и надълго и нашироко обясняваше какво ще спести държавата от тази мярка. Фирмите специално предлагат работа за студенти по различни проекти с гъвкаво работно време. Всички плащания, осигуровки и други неща вървят автоматично - дори го осигуряват за пенсия." Впрочем Дания има уникално развита система, насочена към студентите, разказва той. На всеки датски младеж, който е приет в университет, тя плаща по около 800 евро за 6 г. следване. Въпреки че учат само 5. Последната година е за ориентация - да решиш какво да правиш с живота си, накъде да поемеш.

Въпреки че обучава младежи, той не се вижда като преподавател. ,,Нито пък да работя в банка. Особено второто - това е работа, която изцежда силите, разказват се митове как младите им кадри спят по 18 часа в офисите си", разказва Борис. За себе си е избрал попрището на консултанта, защото в него има разнообразие - днес можеш да консултираш държава, утре да работиш по проект на ,,Кока-Кола". ,,А и обичам да имам лична свобода и повечко време за себе си. Искам по-балансиран живот", разказва Борис. Въпреки това е подал документи за стаж именно в банки - в Лондон и Женева. ,,Искам да знам повече за тази работа, да видя механизмите й отвътре", споделя той. ,,Иначе

не бих давал здравето си за пари

защото в такива случаи след години ще се наложи да давам пари за здраве", разказва студентът. Не знае дали ще се върне в България, но с охота би работил например за ООН или друга международна организация. ,,Искам да виждам резултатите от това, което правя, действията ми да имат ефект. В този смисъл вероятно не съм за академична работа, но все пак ще изкарам докторантура." В Дания, има ли смисъл да казваме, и това е субсидирано от държавата. Образованието там е напълно безплатно за членовете на ЕС, а според Борис, ако не си в Копенхаген, и издръжката ти не е кой знае колко висока. Има напълно достъпни места за спорт - баскетболните кошове дори са с мрежичките си, а на футболните игрища не им крадат вратите. Ако искаш да потренираш, можеш да си направиш резервация по интернет - в уречения час отиваш и игрището те чака. Плуването пък като на студент му излиза около 100 лева на година - в България едва ли може да се намери басейн на тези цени.

Младият икономист се връща в родината си всяко лято, но особено го впечатлява разликата в манталитета между българите и датчаните - което вероятно се отразява и на организацията на самите държави. ,,Ние сме много силни в индивидуалните спортове, но когато става дума за победа,

сме готови дори да прецакаме човека до себе си

За датчаните е много важна солидарността - да участват. Обществото да е добре, за да е добре на всеки", разказва Борис. И си спомня как след състезание, на което заел второ място, се върнал оклюман при съквартирантите си. ,,Втори ли, браво, трябва да почерпиш", била реакцията на всички, докато нашето момче си мислело ,,Абе, това е като да си победител сред загубилите." Може би затова в Дания нещата се случват - липсва и онази показност, която в родината срещаме на всяка крачка, разказва Борис. Има естествено скъпи коли, но никой не ги надува на макс, нито пък облича тениска с крещящ марков надпис. Борис вече е успял да сравни двете системи и да избере пътя, който му харесва. Засега пред него има няколко разклонения - бъдещето ще покаже кое ще даде плод. А може би и предстоящото състезание ще му отвори нови врати, които не е и очаквал.

Стела Стоянова