МАРИЯ СПИРОВА
Понеже адреналинът ми не спада в прилични темпове и не мога да заспя, макар че след 30 часа на крак може би това би било най-мъдро, реших да ви споделя кратки впечатления от изборната вакханалия, която преживяхме. Да, ИТН помете вота в чужбина, хеле пък във Великобритания. Ако има изненадани, не мога да им помогна. Да се огледат, където са, и ще видят, че не са на екзотичен остров, залят от цунамито на „простолюдието“ и „чалгарите“ зад граница. Слави Трифонов е идол навсякъде - според ЦИК в момента партията му е втора сила изобщо на изборите. Изобщо. На изборите. Та, успокойте топката с българите в чужбина, да не си мешаме шапките. За тези от нас, които наблюдаваха динамиката на изборната активност във Великобритания с години, стана ясно, че Слави Трифонов ще успее отвъд най-смелите си предвиждания в политиката - неговият референдум изкара пред урните на Острова хора, които по принцип не гласуват. Сега стана същото, в увеличен обем. А каквото става в диаспората във Великобритания, това става и вътре в България - пъпната връв е здрава. Ако се чудите защо така стана, можете да мислите за носталгичен патриотизъм или за нуждата на емигрантите да се завърнат в безгрижното си минало в Родината. Но можете и да мислите за нещо друго - че в България политиката е мъртва. Няма и как да не е. Когато от десетки години политика в България правят БСП, ДПС и ГЕРБ, то понятието се изпразва от всякакво принципно, морално или дори утилитарно за мнозинството съдържание. Гражданите се оттеглят от общественото пространство в идеологии, които обещават спасение от цялата тази разкапана, трупна гнилоч. Идеологии на очистването и възмездието. Месиански култове. Електорално богомилство, ако щете. И за да си стоя в паничката, няма да спекулирам как и защо хората в България гласуваха за ИТН. Но мога да кажа, че на опашката в Оксфорд и по сцените, които видях от Лондон, ние не виждахме хора, които гласуват от казионен интерес към политиката. Виждахме хора, готови да чакат по пет часа и да се бият, ако трябва, за да жертвопринесат на своето божество на възмездието. Възмездието изобщо срещу политиката в България, която провали живота на тези хора и ги запрати в чужбина (не е случайно, че поддръжниците на ИТН са обсебени от идеята за мажоритарна избирателна система - приемат я като единствен начин да пресекат изборните машинации на статуквото и да „очистят“ системата). Тези хора не искат да живеят зад граница. Те искат да си бъдат у дома. Феодалната държава ги смля и изплю и те сега се завръщат - по единствения начин, който разпознават като автентичен. С очите си видях, че това, че могат да гласуват за Слави Трифонов, ги направи щастливи. Защото им даде за миг поне усещането, което всеки гражданин иска - усещането за сила. За убеденост, че може нещо да промени с гласа си. И това е тяхно право. Както беше право на хората, които в екстаз гласуваха за царя, а после за Борисов – пак и пак, и пак. Както е мое право да чувствам, че променям нещо, че наистина увеличавам шансовете ни да се докопаме до работеща държавност, като гласувам за „Демократична България“. И за хора като мен съм чувала да казват, че имаме култ към личността, та няма лесно за никого в нашия мътен гьол. В края на краищата, каквото посееш, това ще пожънеш. Затова би било добре да почнем да сеем нещо в тези урни - вчера беше само началото на дългото разораване на една отдавна занемарена нива. Нивата на политическия живот у нас. Защото Слави Трифонов може и да спечели този път, понеже не е политик, но този бонус е еднократен. Оттук нататък той е политик, колкото е и Христо Иванов. Ще видим дали си дава сметка за това. Инак, българите ще гласуват с отчаяна страст за всеки следващ отмъстител, докато държавата продължава да е техен враг и на битово, и на морално ниво. (Борисов изгря със същата аура - на каратист, тръшкащ лошите мафиоти. Шоуто на Слави помогна много за изграждането на този негов имидж.) Кой има акъла, опита и образованието да поправи счупената държава е въпрос, на който отговаряме различно, защото разпознаваме себе си в различни кандидати. В битката на разпознавания, която представляват изборите у нас (и, да, тук включвам нас в пустата чужбина, колкото и да ви докривее), победителите днес са ясни. И не, не е само Слави Трифонов. Гледайте си резултатите, не ги изопачавайте, за да уйдисате на предразсъдъците и страховете си, препасвайте коланите за вдигане на тежко и давайте да къртим, чистим и извозваме. Ще е голям зор, но това, по дяволите, е положението.
