от Ню Йорк
- Виктор не знам кога ще дойде.
- Кой Виктор?
- Орбан.
Диалогът е между Бойко Борисов и българи в Генералното ни консулство в Ню Йорк от сряда вечерта. Премиерът много харесва това - да нарича на малко име световните лидери и те да го зоват Бойко с всевъзможни акценти. Малко след началото на срещата с българската общност министър-председателят се скара на журналистите, че снимат. Щели да му изопачат думите. Вероятно още помни изцепката си за "кофтия човешки материал" в Чикаго отпреди десетина години.
И в Ню Йорк не закъсняха няколко провокативни въпроса за корупцията и ниските доходи, които въобще не се понравиха на първия държавен и партиен ръководител. Той за минути отново стана премиер за вътрешна употреба, макар и в Ню Йорк. А това не му харесва.
Нефилтрираните въпроси на българите, живеещи от тази страна на Океана, сепнаха премиерското опиянение, който няколко дни се беше потопил в любимата си роля - Бойко Международника. Търкайки рамена и здрависвайки се със световните лидери по коридорите на ООН, Борисов се отдаде на любимото си занимание от последните години - да се пробва да бъде играч на голямата политическа сцена. "Геополитиката е сложно нещо", отвърна Борисов в отговор на една от придворните си журналистки Илиана Беновска от телевизията на Делян Пеевски "Канал 3", която неясно защо също долетя до Ню Йорк.
Сложна работа и Бойко я разбира, защото е приятел не само с Виктор, но и с Ангела, Тереза, Макрон, Тайип, малко не с Владимир, но и там се пробва. Борисов смело крачи из ООН, от време на време подхванат под ръка я с Беновска, я с някоя друга, която иска да му засвидетелства топла медийна подкрепа. А такава не липсва - друга от придружаващите го журналистки обясни на екипа в София, че "тези теми са му важни на Борисов", затова трябва да бъдат и излъчени. И бяха. Беновска директно го пита пред камерите - "каква е новината, г-н Борисов". Не че той успя да я формулира. Но това би било нейната работа.
Не че Борисов не се старае. Той е достатъчно интелигентен да осъзнава в какви опасни времена е на власт и че грешен ход на България, която се намира на кръстопътя на влияние, може да коства много на и без това изстрадалия му народ. И се опитва да балансира - между Русия и Запада, между санкциите за корупция и далаверите на обкръжението му, между протестиращите по всякакви въпроси и нужните реформи. Борисов е харизматичен, чаровен, усмихнат и енергичен на световната сцена. Колегите му го харесват. Той знае как да обещава. И като премиер на страната, която е външна граница на ЕС, се опитва да спазва каквото се изисква от него - да спре бежанския поток (къде с ненаказан бой по границата, къде със споразумения), да държи нисък бюджетен дефицит (нищо че това може да забавя растежа), да играе посредник в сложните отношения на Балканите и други. Е,
не може да им угоди за корупцията
както и за върховенството на закона и работещата правосъдна система. Дори го признава с половин уста. Но пък няма пълно щастие.
Не може да отречем, че Борисов слуша внимателно, когато другите лидери говорят. И бързо се учи. "Има усещане на хищник", казва човек, който го познава от години. Проблемът на българския премиер е неговото огромно его и усещането, че е недооценен в Родината си. Заобиколен от лизачи и клакьори, които от сутрин до вечер му обясняват, че е следващото по-добро нещо от нарязания хляб, той не чува критика. Защото такава няма. Медиите в България са отдавна опитомени. С редки изключения. Огледалото не е криво, то просто е счупено. И изглежда, че нещастието ще е повече от 7 години. И въпреки това малкото критика, която чува от опозиция и неколцина журналисти, го дразни. (Трябва да отбележим, че критиката често е малоумна като изразяващите я.)
Ето защо Борисов не се отдава на международните си изяви само за да извлече ползи за България, а за да се себеутвърди. За
да види снимката си с някой от големите
които го здрависват, прегръщат, усмихват. Които го валидират на едно ниво с тях. Но това му е нужно не за пред тях или за световната сцена, а за вътрешна употреба. За Корнелия и Валери, Марешки и Доган. Да видят те. Те са публиката, която му е важна. И затова се стигна до нелепата ситуация всички да се смеят на стопкадрите, показващи Борисов в гръб да се здрависва със седналия Тръмп. И други световни лидери го направиха. Но едва ли от екипите им взеха стопкадри от видеото на агенция Ройтерс и ги разпространиха до медиите. На следващия ден Борисов беше видимо раздразнен и каза: "Тази истерия, която се вдигна в България от хейтърите и платените тролове на БСП - Бог ми е свидетел, а и вие, че по никакъв начин не сме парадирали или не сме казали каквото и да е било освен това, че сме имали разговори с президента Тръмп, Помпео, с Ники Хейли - вчера близо 20 минути среща, защото не ни е била целта да се снимаме с някой. Ако на някой това му е целта, на мен не ми е, аз имам снимки от камината на Белия дом." И точно това последно изречение обезсмисли всичко, което каза преди това. Но той не го разбира. Защото надали някой се заблуждава, че тези стопкадри са разпространени без неговото изрично съгласие, а вероятно и желание - защото на същото това видео се вижда как секунди след ръкостискането с Тръмп дама от неговия екип му показва в телефона си снимките, които е успяла да направи.
И когато на следващия ден пусна официалната снимка от приема на Доналд и Мелания Тръмп, егото на премиера написа във Facebook - "Чостосърдечно давам възможност за нови "анализи", "препоръки", "тълкования" и изяви по повод тази снимка J иначе, просто протокол на Белия дом J". Борисов е прав - Тръмп и Мелания отделиха по няколко секунди за кадър на всички 193-ма държавни ръководители, поканени на този прием. Nothing special.
