Бойко Борисов – българският Берлускони

Ликът на Борисов наднича иззад разкъсани плакати от изборите на 12 май, сн. Димитър Дилков

Партията на Бойко Борисов - ГЕРБ, излезе първа на предсрочните парламентарни избори в България в неделя с 30 процента от гласовете. Малко вероятно е обаче тя да успее да състави правителство, при положение че трите останали формации, които влизат в парламента, заявяват, че не желаят да сътрудничат с нея. Борисов е изключение на българската политическа сцена. Широкоплещестата му фигура, директният език, народните му корени и вкусът му към оръжията превърнаха този бивш каратист, издигнал се до ченге номер едно в България, в чудотворец в очите на гласоподавателите, които през 2009 г. го избраха за премиер, виждайки в него преди всичко човек на действието.

Той е нещо като българския Берлускони, който пуска грубовати шеги, но и осъществява проекти, казва преподавателят по право Христо Христев, акцентирайки върху инфраструктурните строежи, извършени в най-бедната страна в Европа. Този човек е политическо животно и не се отказва лесно. Ако на 20 февруари под натиска на протестите срещу високата цена на тока той подаде оставка, това беше с намерение да се наложи с нова сила на предсрочните избори, състояли се преди една неделя.

Оттеглянето му беше грижливо подготвено. Високопарните му изказвания, че не иска да участва в управление, при което полицията бие хората, и заплахите от протестите заменят политическите дебати, и че не иска да вижда кръв по улиците, бяха достатъчни да накарат протестиращите да се приберат у дома и да бъдат погребани дебатите по социалните въпроси, но не и за лесното му преизбиране. Критиците му го обвиняват в авторитаризъм. Борисов и вътрешният му министър Цветан Цветанов възродиха методите на политическата полиция от времето на комунизма, твърдеше по време на кампанията бившият премиер демократ Иван Костов.

Скандалите за подслушвания или публикуване на компрометиращи досиета, налели масло в огъня на опонентите му, за многото сенчести зони, обгръщащи миналото на първия човек в България, вече нямат чет.

От 1991 г. Борисов е собственик на частна охранителна компания (дейност, често свързвана с престъпните среди). Изявен спортист, син на апаратчик, той става телохранител на сваления последен комунистически диктатор Тодор Живков. Свързаният с "Уикилийкс" сайт "Биволъ" твърди, че е бил вербуван от тайната полиция под агентурния псевдоним Буда, което заинтересованият отрича.

По-късно Борисов се грижи за сигурността на престолонаследника Симеон Сакскобургготски, който като министър-председател през 2001 г. го издига във вътрешното министерство. Обещанията му да се справи с организираната престъпност в момент, когато България беше разтърсвана от ожесточено разчистване на мафиотски сметки, му осигуряват кметството в София, където се задържа два мандата и където създава движението си ГЕРБ - десноцентристка партия, която бързо го издига на власт.

Тирадите му срещу корупцията залъгаха западни инвеститори и дипломати независимо от неособено последователните му методи. Резултатите му обаче са толкова скромни, че го подозират, че играе ролята на арбитър между различните олигархични кланове със съмнително натрупани състояния, които стоят в основата на корупцията в страната, и че иска да се наложи над тях, както руския президент Владимир Путин.

Елен Деспик-Попович, "Л'иберасион"