сн. Анадолска агенция
Дейността на Бойко Борисов за оформяне на нова българска външна политика, подчинена на оста Москва-Анкара, и заменяща досегашната Брюксел-Вашингтон, продължи и през миналата седмица с посещение в Турция. Освен че отиде на крака при почти готовия диктатор Реджеп Ердоган, Борисов направи няколко изявления в унисон с новата си линия. За разлика от преди, когато в изказванията си винаги говореше със страхопочитание за столицата на ЕС - Брюксел, като за „шефа", този път г-н Борисов даде да се разбере, че вече го е страх от Ердоган повече, отколкото от Европейската комисия.
Турските медии го разбраха съвсем правилно. „Борисов: Да се обединим с Турция." Това бе заглавието на новината, публикувана в проправителствения в. „Йениакит". В момент, когато Турция се оказва пренебрегвана от цивилизования свят, българският премиер бе почти единственият държавен глава на страна член на ЕС, извършил визита там в дните след опита за преврат. Действията на Ердоган, довели до арестите на хиляди турци, обвинени в съучастие в заговора, налагането на жестока цензура на медиите, смачкването на опозицията и на досегашните цивилизационни завоевания на страната, прокарването на политическия ислям стреснаха лидерите от демократичния свят, но не и Борисов.
По време на посещението си премиерът направи на домакините жест, който в друга страна с подобна история би довел до оставка на правителството. Той бе единствен държавен лидер от демократична страна, взел участие в грандиозното откриване на третия мост над Босфора. Съоръжението носи името „Султан Селим", а празненствата бяха под мотото „Бъди горда със силата си, Турцийо".
Селим I Явуз е 9-ият и най-войнствен султан на Османската империя, управлявал с кръв между 1512 и 1520 г. Освен че завладява свещените за мюсюлманите градове Мека и Медина, той се записва и в българската история с много кръв и насилие.
Съвременниците на Селим І казват, че кръвта по сабите на войниците му никога не изсъхвала. Първата му работа при заемането на трона е да избие всички евентуални претенденти. А втората - през 1515-1516 г. предприема първия опит за масово помохамеданчване на християнските му поданици. Сведения за това намираме в Спиридоновата история от 1792 г., в Дряновския и Чирпанския препис на Паисиевата история.
Ето какво пише в разказа „За времето на второто разорение на България", който е част от Чирпанския препис.
По времето на Мохамед Втори, когато завладя Цариград и му се роди един син на име Селим Втори, когато бе на възраст 16 години, поиска тайно да убие баща си, та той да се възцари над турското царство. Когато Мохамед научил за своя син, че върши такава работа, веднага заповяда на своите съветници да му избодат и двете очи без милост. Селим пък, без да извърши нещо, избяга през Черно море в Татарската земя и татарският господар го прие и живя тук до смъртта на баща си. Когато султан Мохамед умрял, той се вдигнал оттам, взел 125-хилядна татарска войска от Карам, защото се боял от своите турци, и пристигнал Селим в Цариград и се укрепил на турското царство.
Тогава някой си цариградски патриарх, наследник на ада, дявол друг, втори Юда, нов Арий, отишъл на поклонение при цар Селим и му казал: „Царю многолетни, има твои поданици, българския род, сурови хора, непобедими в бран. И ако не ги усмириш до край, то те пак ще въстанат против тебе и ще си вземат своята земя от тебе; но [ако] разориш техните началнически места и градоначалниците им и тогава ще бъдеш мирен от война, защото [с] този суров български народ най-напред с нашите гърци 985 години непрестанно бой се били гърци и българи."
Тогава султанът се взря в него и го попита: „Та къде е тяхното началническо място?" А патриархът рече на Селим: Техният престолен град е Търново, а в Тракия - Адрианград. Тогава се вдигна с голям гняв срещу България в годината от [Рождество] Христово 1522. Селим разори Тракия от Адрианград до град Средец, а един каймакамин, Мурза Татарски, с 46-хилядна татарска войска покрай Дунав и Стара планина разсипа цялата страна от Черно море до Видин, а в Македония той изпрати своя везир с 33-хилядна войска, започвайки от Драма даже до Босна потурчил всичко. Доспат планина тогава потурчил, Чепино, Крупник, Кочани, всички тогава потурчили - херцеговинци, албанци, босненци.
Когато разорил българската земя, много народ, млади юноши и красиви девойки избирал и със сила ги похищавал и ги събрал в Едрене и ги записал еничари - нови ученици, и ги отвели в турската войска до 325 хиляди млади юноши потурчени. Само от мъжки пол били толкова, а от женски - кой знае колко? Тогава и Търновската патриаршия изгориха с огън, и патриарха заклаха с меч. В това време голяма мъка имаха хората, скръб върху скръб, жалост върху жалост, плач и горчиво и жално ридание по своето българско царство, така също и по своите чеда - майките и бащите им и сродниците бяха под неутешимото ридание и въздихание. И голяма бе по онова време на онези хора жалостта и тъгата под турско иго; [турците] избирали които били хубави църкви и ги обръщали на джамии. Така отнемали манастирски и църковни места и големите домове от християните, ниви, ливади, лозя и всички прилични места - където каквото искали, всичко завладели и убили всички християнски първоначалници и похитили именията им.
