„Много ми е трудно като ме питат откъде съм - смее се Биляна. - Родена съм в Кърджали, живяла съм много години в Пловдив, после в Лондон, сега съм в Благоевград.“ Биляна Сакалиева не е от дизайнерите, които смятат, че за да си успешен в модата, трябва непременно да живееш в някоя от световните модни столици.
От своето ателие в Благоевград българката с моден бранд Bibi Sakalieva създава дрехи, които с успех реализира в САЩ, Обединеното кралство, Франция, Испания и навсякъде по света.
От малка минава през шиенето на оригинални дрехи за куклите. После облича себе си и приятелите с тоалети, които никой друг няма. На 15 години вече е сигурна, че иска да стане дизайнер.
Прочети още
Завършва Професионалната гимназия по облекло и текстил със специалност „Моделиране и конструиране на облеклото“ в Кърджали. „Беше много сериозна школа за мен, преподавателите ни бяха на високо ниво и там научих много тънкости в кроенето и изработката на дрехи“, казва тя.
През 2004 г. се премества в Пловдив, където отваря свое ателие в енигматичния квартал „Капана“. „Тогава той не беше това, което е днес, и мога да кажа, че съм един от артистите, които вложиха много усилия да превърнат „Капана“ в квартал на творческите индустрии“, казва Биляна.
Лондон я открива като дизайнер за света чрез профила ѝ в платформата за всякакви артисти ICON, където тя публикува свое портфолио. През 2008 г. получава покана да участва на фестивала на Pop art stores - изложението за малки и независими дизайнери MARGIN.
„Пратих снимки на колекцията си и бях много щастлива, когато видях, че снимка на един от моделите ми беше на техния официален плакат“, споделя Биляна. Колекцията ѝ от деним се приема много добре в английската столица, а тя се влюбва в Лондон заради свободата, която дава този град на артистите.
Седем години по-късно, през 2015-а, заради проблеми в личния си живот, Биляна решава да отвори нова страница и се премества в града на мечтите си. Там се сблъсква със странни за нея правила и порядки. В един бутик в Челси я връщат, за да вдигне цените. „На тези евтини дрехи никой няма да обърне внимание“, казва ѝ мениджърът, а тя се връща вкъщи и вдига двойно цените.
Оказва се, че Лондон не е толкова гостоприемен за творци, колкото изглежда на пръв поглед. Правилата за продажба в модните бутици са по-различни от тези у нас. Дизайнерът трябва да плаща веднъж наем за част от бутика, например за да разположи щендер с дрехи, и отделно - комисиона за всеки продаден артикул. Така за бутика отиват 40% от цената, а сумите, които остават за Биляна, не са достатъчни, за да живее спокойно в Лондон.
Разочарована, тя решава да си даде дълга почивка. „Казах си, че вместо да се разпилявам така, по-добре да спра, да си събера пари и да започна само с моите неща“, споделя тя.
Започва да работи като сервитьорка и на бара, в ресторанти и кафенета, минава и през кетъринга. Записва да учи „Бизнес и мениджмънт“ в David Game College, за да може по-успешно да управлява бизнеса си. Завършва с отличен успех и награда. Продължава с две магистратури по същата специалност в Buckinghamshire New University.
Прочети още
Към края на следването си вижда обява за работа в ателие на Ралф Лорън. Минава успешно първите два кръга, а на третия попада в ателие за поправка на дрехи на марката. Там е шокирана от факта, че всички поправки се правят на ръка. „Представяш ли си, да стесниш сако в раменете, и да пришиваш ръкава на ръка... Естествено, не постигнах необходимата скорост за ръчен шев“, споделя Биляна.
Тогава съпругът ѝ Милен Сукалински, когото среща в Лондон, я окуражава да започне да прави дрехи със своето име. Дотогава тя работи с друга марка, но след раздялата с предишния си партньор, с когото са заедно в работата и в живота, създава модния бранд Bibi Sakalieva. Вече има подготовката от колежа и университета и започва да прави бизнес план и маркетингова стратегия, чрез които да потърси инвеститори. Но тогава идва пандемията от Covid-19, която съсипва всички нейни планове.
С Милен се прибират в България за Коледната ваканция и затварят всички граници. Решават да останат в Благоевград, родния град на Милен, където той има къща, а за него се отваря добра възможност за работа в София, докъдето пътува всеки ден. „Синът Алберт каза: „Чудесно, предпочитам тук“ и така останахме“, казва Биляна.
Днес животът ѝ минава между Благоевград и Лондон. Тя си отваря ателие в Благоевград и започва да работи от дистанция, като често пътува до британската столица за участие в различни събития. През септември 2022 г. се включва с ревю в Седмицата на модата в Лондон, в St. Johns Hyde Park. Списание LONDON RUNAWAY отделя цяла страница в ноемврийския си брой за нея, като представя всичките ѝ дрехи от ревюто в Лондон.
Френското списание MOEVIR също публикува нейна снимка в ноемврийското си издание. Американското издание REGALIER публикува и интервю с нея. За нея пишат и в британското списание HOUSE & COCO. С Биляна се свързват от една PR агенция с офиси в Лос Анджелис и Лондон, която работи само със стилисти и дизайнери.
Чрез тяхната платформа един неин модел на гащеризон се оказва фаворит. През февруари, пак по време на Седмицата на модата, топ моделът Чарли Фишър го облича на едно от ревютата и събитията.
През декември миналата година с Биляна се свързва друга маркетингова агенция с офиси в Париж и Канада, за участие в Седмиците на модата в Париж, Милано, Токио и Ню Йорк. Тази агенция работи с медии от висок ранг като VOGUE, ЕLLE, Marie Claire. Биляна избира Париж и мечтае нейна дреха да се появи във VOGUE.
И наистина, през март тя получава имейл от британското VOGUE UК. „В първия момент не можах да повярвам. Пишеха ми, че са ми разгледали Инстаграм профила и ми предложиха да публикуват мои дрехи в 3 поредни издания в секцията Designer Profile - за представяне на млади дизайнери“, разказва Биляна. Този месец юли отново неин модел се появява в изданието. Следва публикация и в GlAMOUR UK.
Биляна създава дрехи „Ready To Wear“, или RTW („готови за носене“), които една жена може с успех да облече на всякакво събитие. Те са „леко шик, леко класически, не толкова екстравагантни, колкото носими, удобни, практични, лесни за поддръжка и не изискващи специални грижи“ - все неща, важни за съвременната жена в забързаното ни всекидневие.
В същото време дрехите ѝ могат да се съчетават както за през деня, така и за по-специални случаи. По-често използва материи не от чист лен и памук, а с примеси - за да не се мачкат. „Напоследък има качествени полиестери, които не дразнят кожата. Любимият ми плат е поливискоза“, казва Биляна.
Дрехите си продава главно онлайн, затова сайтът ѝ е изцяло на английски. Има много поръчки предимно за Англия, Щатите, Франция, Испания. Продължава да продава свои дрехи в бутици в Лондон при пътуване до там. Готви колекция за Америка, където от един бутик са поискали да продават нейни дрехи от есента в Манхатън, Ню Йорк.
Биляна живее в Благоевград с Милен и двете им деца - Милен, доведен син от първия брак на съпруга ѝ, и Алберт - техния син. „Милен през септември ще навърши 19 години, а Алберт през ноември ще навърши 14. Двама тийнейджъри вкъщи - не е лесно“, смее се Биляна.
„Винаги съм смятала, че и в България човек може да се развива и да бъде успешен - казва тя. - Важното е да си изгради добре връзките. Все пак друго е да си в родния си дом. Светът днес е отворен и е много по-лесно да пътуваш. Освен това в България е много по-евтино, отколкото да държиш ателие в Лондон.“
Биляна не изключва варианта някой ден отново да се пренесе за постоянно в Лондон. „На този етап така ми е по-лесно и по-удобно, защото съм тук при семейството си и пътувам само като ми се наложи да отсъствам за 2-3 седмици“, казва тя.
Не смята за дръзка идеята нейни дрехи да се продават в престижни магазини като Harrods, Selfridges and John Lewis, или да има собствен бутик на известно място в британската столица. В плановете и мечтите си стига и по-далече - отвъд Океана.
Впечатлена е от тенденцията в Лондон - да се лансират идеи за устойчива мода. „В Harrods и Selfridges например имат една кампания - отиваш с някоя стара дреха, която не искаш да изхвърляш, и шивачи ти предлагат или да я оставиш за продажба, или да ти я преправят. Идеята е да дадеш нов живот на старите дрехи, докато се износи материята, за да не се замърсява природата с отпадъци.“
Много често ѝ липсва Лондон. „Слава Богу, че пътувам често дотам. Тишината и спокойствието в Благоевград ми дават много, но ми липсва ей така, да излезеш, да се втурнеш в тълпата и да потънеш в мислите си сред шума на Лондон.“
