Пандемията от коронавирус промени много от ежедневните ни навици, оставяйки ни в изолация и дистанцирани както от приятелите ни, така и от колегите ни. Работата от разстояние стана повод много работодатели да се доверят на софтуер, който да им гарантира, че подчинените им се трудят като в офиса. Пред американската медия NPR служител, предпочел анонимност, обяснява как работи подобен софтуер в неговата фирма. „Ако съм без работа за няколко минути, например отида до тоалетната или до кухнята, се появява изскачащ прозорец, който казва, че

имам 60 секунди да започна работа

отново. В противен случай броячът спира да отчита времето като работно“, споделя той, цитиран от webcafe. Основният страх на работодателите в периода на дистанционна работа е, че далеч от полезрението им техните служители може по-често да се оттеглят от работния процес и задълженията си. Въпреки това не се отчитат значителни разлики в продуктивността в офиса и вкъщи по време на пандемията. И все пак една трета от работещите вкъщи се опасяват, че производителността им по време на изолацията е спаднала, показва съвместно проучване на университетите в Кардиф и Саутхемптън. Дали обаче подобни технологии са ключът към това да не се позволява на служителите да се отпускат, както и да се помогне на онези, които опитват да се приспособят към работата от кухненската маса? Неотдавнашно проучване на работната социална мрежа Fishbowl сред служителите на големи компании установява, че три четвърти от анкетираните се противопоставят на използването на „приложение или устройство, позволяващо на фирмата да следи разговорите им с колеги“. Тези нагласи едва ли могат да се приемат за изненадващи. Гласове срещу евентуалното следене от страна на работодателите могат да се чуят и в България, и в САЩ.

Няма да работя за тях

повече от месец, ако знам, че ме следят“, казва 39-годишна журналистка от София, пожелала анонимност. Според нея следенето ни прави „роби“, а подобен софтуер би означавал, че фирмата има сериозен проблем с доверието. Тя обаче смята, че не е едно и също да следиш диспечер и да следиш журналист, но и в двата случая го счита за нарушаване на правата. За 34-годишната Вероника да се следи мониторът по време на работа означава, че „Оруел се е преродил в компютъра“ й. Тя е дори по-крайна. „Развитието на интелигентния демократичен свят ще спре в мига, в който работата ми започне да се следи от софтуер“, категорична е Вероника. Тя е от хората, които смятат, че продуктивността й по време на изолацията дори се е повишила, тъй като спестява от времето за пътуване, което вместо това използва за качествен сън. А като работи на тишина ѝ е по-лесно да се съсредоточи върху задачите си. И докато някои шефове твърдят, че тези софтуери са им необходими за поддържане нивото на производителност, изследванията на асоциацията за управление на човешки ресурси Chartered Institute of Personnel and Development (CIPD) предполагат, че наблюдението на работното място може да навреди на доверието. От CIPD казват, че мониторингът на поведението на служителите наистина може да помогне за засилване на резултатите. Но трябва да е ясно на следените

как точно ги наблюдават

и „най-важното - това трябва да бъде пропорционално“. Т.е. работодателите биха получили много по-добри резултати, ако подкрепят служителите, „вместо да се съсредоточават върху потенциално неподходящи мерки, като броя на натискания на клавишите например“. Съветът на адвокатите към фирмите, които обмислят въвеждане на такъв софтуер, е да са предпазливи. Работодателите трябва да имат писмени правила, обясняващи как и защо се използва подобен начин на следене. Освен това трябва да има и ясни насоки за мениджърите и предпазни мерки, за да се предотврати злоупотреба или „прекомерно наблюдение“. Основният проблем, който виждат експертите, е, че законите в повечето държави са остарели. Особено що се касае до това дали компаниите са задължени да информират работниците, че използват софтуер за проследяване. „В действителност, когато сте на вашия служебен компютър, изобщо нямате поверителност. Всичко, което правите, вероятно се наблюдава (или поне би могло да бъде наблюдавано) от вашия шеф“, казва пред New Europe Луис Малтби, президент на американската неправителствена организация National Workrights Institute, занимаваща се с правата на работниците. Изглежда обаче, усещането, че сме в Big Brother по време на работа, е цената, която трябва да се заплати, докато законодателството, което гарантира правата ни, не бъде осъвременено.