Въпреки че е затворен от десетилетия, Алкатраз продължава да носи славата на един от най-мрачните затвори в света. По време на разцвета си „Скалата“ е била смятана за непробиваема.
Най-малко тридесет и шест затворници са се опитали да избягат от острова – всички са били заловени, застреляни или погълнати от морето.
Всичко това обаче се променя в един съдбовен ден през юни 1962 г., когато трима мъже се гмурват в залива на Сан Франциско с надеждата да намерят свободата.
В продължение на години съдбата им е неизвестна – повечето предположения са, че затворниците са се удавили в бурните води. Но 51 години след изчезването им мистериозно писмо принуждава ФБР да преосмисли предположенията си за смелите бегълци от Алкатраз, пише Two red dots.
През януари 2013 г. полицейското управление в Сан Франциско получава шокиращо съобщение:
„Казвам се Джон Англин. Избягах от Алкатраз през юни 1962 г. заедно с брат ми Кларънс и Франк Морис“, се казва в него. Така в ръцете на властите попада неизвестна до момента улика за една от най-големите мистерии в историята на САЩ.
Полицейското управление държало писмото в тайна в продължение на години. След внимателно проучване накрая било установено, че има основания да се вярва на съдържанието на бележката.
Това, което прави историята на тримата мъже забележителна, е фактът, че Алкатраз е проектиран така, че
бягството да е практически невъзможно
Но как точно Англин и компания успяват там, където толкова много други са се провалили? Десетки други са поемали същия риск през годините. Двадесет и трима души са били бързо заловени и върнати обратно зад решетките. Други обаче не са имали този „късмет“. Най-малко шестима мъже били застреляни от надзиратели, докато се опитвали да изпълнят плановете си. А тези, които успели да стигнат до водата, се удавяли или изчезвали.
Една от причините за невъзможното бягство от Алкатраз е привилегията на затворниците да ползват топли душове. По това време „Скалата“ е единственият затвор в САЩ, в който престъпниците разполагат с топла вода. Зад тази „привилегия“ обаче има зловеща логика. Идеята на този „лукс“ е била, че ако затворниците свикнат с хубавите, топли душове, те няма да могат да издържат на ледените води на залива, ако някога се опитат да избягат.
Дори този план обаче е бил пресметнат от четирима мъже, които дълго време планирали своя път към свободата – братята Джон и Кларънс Англин, Франк Лий Морис и неназованият до момента Алън Уест.
Привличайки на своя страна своя съкилийник Алън Уест, групата от четирима мъже започва да обмисля как е възможно човек да избяга жив от „Скалата“.
За да разберем как точно са успели да се измъкнат от затвора на острова, трябва да се вземат предвид няколко фактора.
На първо място, четиримата мъже са сред малцината ненасилствени престъпници в Алкатраз. Тъй като не са имали досие на убийци или насилници, надзирателите са били по-благоразположени към тях и са им позволявали по-голяма свобода зад решетките.
Вторият фактор: Алкатраз е функционирал и като фабрика, и като затвор. Онези, които попадали зад стените на затвора, били принудени да работят за изработването на мебели, дрехи и обувки. Тъй като четиримата произвеждали различни продукти, те можели бавно, но сигурно да събират запаси за евентуалното си бягство.
Единият от изработваните продукти в Алкатраз, който се оказал изключително важен за предстоящото бягство, били ръчно изработените манекени, на които се закачат дрехите. Те били използвани да се поставят на леглата на затворниците.
За четиримата е било от изключителна важност персоналът на затвора да не забележи нищо подозрително възможно най-дълго време. Всеки член на екипа е имал свои собствени задължения, за които трябвало да се погрижи нощта преди голямото бягство.
Манекенските глави били изработени с леснодостъпни материали – предимно сапунен восък и тоалетна хартия. Братята Англин успели да добавят човешки щрих към творенията си с остатъци от коса, събрани в бръснарницата на Алкатраз.
Четиримата се снабдили и с лъжици от кафенето, които били предвидени за отчупване на парчета от стената.
Заради доброто си поведение и липсата на тежки и кървави престъпления в досието си, те били оставяни да работят между 17:30 ч. и 21:00 ч. без надзор. Премахнали вентилационните отвори във всяка от килиите си и
дълбали с месеци
Задачата за изработване на тунели и дупки в основите на затвора е улеснена от факта, че самият Алкатраз започва да се руши. Годините на излагане на солена вода разрушавали тръбите, а постоянните течове с времето влошавали състоянието на стените.
До пролетта на 1962 г. двамата братя Англин и Морис направили достатъчно големи отвори, за да успеят да избягат.
Освен това, в продължение на месеци мъжете направили импровизиран сал и комплект спасителни средства, използвайки откраднати дъждобрани от фабриката.
На 11 юни 1962 г. Уест подава сигнал на останалите, че вече може да се измъкне от килията си.
Когато светлините угаснали, планът най-накрая бил приведен в действие. Те не били напълно сигурни дали ще успеят – шансовете да се измъкнат живи от изпитанието не били големи. Обещанието за свобода обаче било достатъчно примамливо,
за да са готови да поемат риска.
Братята Англин и Морис успяват да се измъкнат от килиите си с лекота, но се оказало, че Алън Уест сбъркал в преценката си за размера на дупката и се заклещил в нея.
Тримата опитали да помогнат на съучастника си, но в крайна сметка са стигнали до решението, че той ще трябва да бъде оставен.
Тримата успели безшумно да си проправят път покрай нищо неподозиращите пазачи. Стигнали чак до брега, където бандата трябвало да спре, за да пусне сала си. Около 11:30 ч. през нощта той бил готов за тръгване и бандата отплавала.
Никога повече не ги видели и не чули за тях, а на следващата сутрин охраната най-накрая открила, че мъжете са изчезнали.
Целият затвор е претърсен и в крайна сметка властите стигат до извода, че Уест е единственият човек, който знае за плана за бягство.
Той оказал пълно съдействие на разследващите и им разказал за заговора. Твърдял, че е
мозъкът на заговора
за бягство, въпреки че не успял да излезе от затвора, което поставило целия му разказ под съмнение. Въпреки това показанията му били всичко, с което Алкатраз разполага.
В дните след бягството в ледените води на залива са намерени някои от личните вещи на мъжете, но телата така и не са открити.
Около месец по-късно норвежки товарен кораб забелязал на около 17 мили от моста „Голдън Гейт“ тяло, облечено в дрехи, подобни на затворническата униформа. Властите стигнали до района, но предполагаемото тяло отдавна било изчезнало.
В продължение на години усилията на ФБР остават безрезултатни. След 17 години разследване те го прекратяват окончателно, като стигат до заключението, че мъжете са се удавили по време на бягството си.
Случаят е приключен
Ако избягалите затворници наистина са все още живи, то Джон Англин би трябвало да е на 86 години, а Кларънс – на 87. Франк Морис пък щеше да празнува 90-ия си рожден ден.
