До неотдавна четиричленното семейство на Борислава и Иван живее в стаичка 3 на 4 метра, издълбана в скала край парка Кайлъка в Плевен. А под нея е заведението, което те стопанисват - това е и единственият им източник на доходи, за да успеят да отгледат двете си деца. За някои всичко щеше да изглежда екзотично и дори донякъде романтично, ако решението им да се преместят между скалите не беше по принуда.
Историята на Борислава и Иван започва преди около 4 години, когато двамата се запознават. Решението да заживеят заедно идва веднага, да имат деца - също. И двете са планирани - както по-голямото братче Цеци, така и сестричката Таня, която се ражда в седмия месец по естествен път въпреки препоръките на някои лекари за секцио, защото бебето е застанало седалищно. Така не без перипетии на бял свят се появява малката сладка Таня.
До 5-ия ден след раждането всичко е наред и майката, и бащата са сигурни, че от кошмарното преживяване ще остане само споменът за болката от раждането. Но тогава започват истинските проблеми. Заради лекарска немарливост в плевенската болница, където ражда Борислава, Таня се заразява с вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела, прави мозъчен кръвоизлив, развива дисфункция на органите.
„В родилното отделение чистачката, докато чистеше с парцала, бъркаше в кувьозите и пипаше децата. Влизаха всякакви хора с кални обувки без дори да си слагат найлонови чорапи. А когато се наложи детето да бъде транспортирано, те дори не използваха транспортен кувьоз. Акушерката уви детето с тънко мръсно одеяло, при минусови температури и върлуваща грипна епидемия." Изобщо почистващ препарат в болницата се ползва само при сигнал за проверка, а изследванията, които стават за часове, се бавят със седмици.
Резултатът е, че Таня излиза оттам с детска церебрална парализа, епилепсия, забавяне в растежа и в развитието, пълна загуба на слуха, влошено зрение... Лекарите дори съветват родителите да оставят детето в дом „Майка и дете" и „да си направят ново".
Майката Борислава вече не получава майчински, а на бащата Иван му е трудно да се справя с всичко сам. Банката им взема апартамента, който са купили с ипотечен кредит, и затова двамата заедно с децата се пренасят да живеят в кухината в скалата в плевенския Кайлъка. Парите, разбира се, не стигат, на Борислава не й разрешават да е личен асистент на детето, защото общината не разполага със средства по новата програма „Помощ в дома", а за кохлеарната имплантация за едното ухо на малката Таня родителите трябва да платят 30,000 лева, защото здравната каса поема лечението наполовина.
Малката Таня приема и по 10-15 вида лекарства на ден, за да не се влоши състоянието й. А сега й предстоят и осем операции на четирите крайника. Въпреки това родителите й не спират да се надяват и да вярват, че някой ден малката им дъщеричка ще се изправи сама на крачетата си и ще им каже „мамо" и „тате". Колелото се завъртя, след като Наталия Симеонова разказа историята на Борислава и Иван в „Предай нататък". Младото семейство получи нов апартамент в града, електроуреди за заведението, за да могат да привличат повече клиентела, и надеждата, че в най-скоро време тежкият период ще остане само един лош спомен за тях.
Алекс Борисова
|
Цената на чуждите грешки Вследствие на лекарска немарливост малката Таня е неподвижна, със 100% увреден слух и влошено зрение. В момента тя вижда само сенки и не чува гласа на майка си, баща си и по-голямото си братче. Лекарите са на мнение, че за очите няма какво да се направи, защото е много малка, и остава единствено да се надяват, че очните нерви ще закърнеят и зрението ще се възстанови, макар и частично. За да може да чува обаче, й е необходима лекарска намеса, която се поема от държавата само наполовина, а за да стъпи самостоятелно на крачетата си, двегодишната Таня трябва да бъде подложена на 8 операции. |
