Лиляна Шапкаджиева, „Дневник"

 „В България не го знаят много, а приложението е изключително полезно." Така започва разговорът с програмиста Даниел Георгиев, създател на приложение, което ще помогне на хората да предпазват очите си. Идеята се ражда, след като Георгиев разбира, че трябва да сложи очила заради постоянното стоене пред компютъра.

Даниел Георгиев не отговаря на стереотипната представа за ИТ специалист. Срещаме се в парка, той идва с мотор и показва мазолите си от гребането, което вече е само хоби за него. Именно с няколко летни лагера по гребане е свързана и историята на създаването на приложението iris (Айрис). Там по време на почивките той чете за програмирането. Следват десетина неуспешни проекта и множество нереализирани идеи, шест месеца гладуване и едно коледно чудо, а малко след Нова година идва и първата продажба - от чужбина. Даниел си я спомня, защото тогава е решил, че щом има един купувач, ще има и десет, и сто, и хиляди. Така днес приложението е изтеглено над 100 хиляди пъти от над 140 държави, а сайтът му от топ 1 млн. в интернет преди няколко дни се издигна до топ 500 хиляди.

Същността на приложението „Айрис" е, че премахва синята светлина, която излъчва всеки монитор и с която пречи на съня и намалява яркостта, без обаче да влияе на честотата на трептене на светлината. „Завърших 12-и клас, кандидатствах в един университет (Технологично училище "Електронни системи" - ТУЕС) и там започнахме този проект за едно състезание. Щяхме да правим софтуер, който засича колко пъти мига човек и ако не мига достатъчно, да му напомня да го прави, заедно с таймер, който през 30 минути го кара да стане от компютъра, като заключва екрана. Това ни бе първоначалната идея, сега приложението няма нищо общо с нея, но оттам тръгна", спомня си началото Даниел Георгиев. И продължава с хумор - Събрах екип от "супер звезди", т.е. момчетата, които познавах в компютърното училище - около петима. Даниел ги запалил по идеята, като им казвал: "Момчетата участваме в състезанието и вземаме 50 хил. долара (толкова е била наградата - б.р.), ставаме световни шампиони." Така сформирана групата участвала в състезанието, което е спечелила в България, но отпаднала на полуфинала.

След неуспеха там Георгиев предложил на другите момчетата да основат свой стартъп (нов бизнес, развиващ нови продукти или услуги - б.р.) като само двама се съгласили. Всички инвеститори обаче ги отхвърляли, защото идеята била „много тъпа, малоумна". Мнението на инвеститорите не отказало Даниел Георгиев и той предложил на двамата си тогавашни партньори да напуснат работа и да се посветят на приложението. Ентусиазмът им обаче утихнал и отборът се разпаднал, а проектът бил замразен за 4-5 месеца.

Тогава дошла и обратната връзка. През миналото лято един човек му писал с думите, че това е "най-якото нещо, което е срещал". Потребителят споделил, че ползва приложението от няколко месеца и попитал защо не се поддържа и развива. По онова време сайтът представляваше много грозна страница в интернет, на която този човек е попаднал случайно, разказва Даниел. Затова той решил да напусне работа, зарязал и университета, за да се съсредоточи само върху идеята си. Започнал да добавя нови неща като опцията за премахване на синята светлина и др. и приложението започнало да става все по-професионално и повече хора да го ползват.

„Беше много трудно, отне ми 6 месеца, в които не направих и 1 лев", спомня си Даниел. В началото приложението било безплатно, а той се надявал на дарения, но без резултат. След това го направил безплатно за период от 30 дни, в края на които, ако не се заплати, не може да се ползва. Но отново никой не го е купил.

Тогава измислил гениалния по думите му модел - да е безплатно 4 часа на ден. И изведнъж хората започнали да го ползват и да плащат. Дошла и първата печалба. Разказва, че все още се представя като програмист, макар че 90% от това, което прави в момента, е в сферата на маркетинга и продажбите.

Приложението има безплатна версия за телефон, както и три платени версии. Даниел не вярва, че хората биха платили за подобна апликация, а и новите модели на Аpple имат вградена опция. От България идват около 2% от печалбите, разказва той. Според него българите масово не купуват софтуер, при положение че имат толкова безплатни торент сайтове. Радва се, че някой все пак плаща за приложението в страната. Обяснява, че хората си инсталират безплатната версия, но искат да имат повече възможности, каквито има в професионалната, и си я купуват. Тя обаче отново не им стига и си изтеглят и по-скъпата версия. „В нея все още има опцията с напомнянето за мигане, но никой не я ползва, дори и аз", допълва програмистът.

Даниел разказва, че вечер приложението затъмнява леко екрана на монитора, без да намалява честотата на трептене, което не натоварва очите. Цветът на светлината става жълтеникаво-червеникав, което помага за съня. Обяснява с примери и прочетеното от медицински статии - „преди хората са се ориентирали дали е ден или нощ по това дали небето е синьо. Когато човек гледа синя светлина, фотопигментът (меланопсин) спира производството на хормона за съня мелатонин. Това вече хората го разбират, преди ми беше трудно да го обясня", спомня си Даниел.

„С промяна на светлината все едно не стоиш на компютър, а четеш книга", допълва програмистът. Той обяснява, че след като мониторите са като слънцето - излъчват целия спектър на светлината, през деня приложението не променя светлината на екрана, "защото тогава е нормално да гледаш към небето, но вечер е странно да се взираш в слънцето".

Второто предимство на „Айрис" е, че не намалява честотата на присветване. Всички монитори светват и изгасват, за да не изгарят диодите, но това е с много висока честота. За да се намали яркостта на мониторите обаче, всички производители използват най-евтиния начин - намалят честотата на присветване, от което боли глава, обяснява програмистът. Когато компютърът светва и изгасва, а навън е тъмно, това влияе на зеницата постоянно - тя се свива и разширява. Затова „Айрис" намалява яркостта на монитора, без да има т.нар. фликър - примигване, което да се отразява на зеницата.

Иначе 20-годишният ИТ специалист разказва, че се е „научил на програмиране" не от училище, а от летните лагери с отбора по гребане. Тогава са ходили в гората край някое езеро да тренират по три месеца. И по обяд, докато другите са почивали, той е четял книги. Преди „Айрис" той е имал десетина неуспешни проекта. На 17 години е правил 3D принтер за пластмаса. И въпреки че сам се е финансирал, влагайки в идеята си 5 хил. лв. - те не му стигнали да промени света и не е продал нито една от петте изработени бройки. По-късно заедно с други момчета използвал 3D принтер за състезание, което не спечелили. Принтирали пица. И макар много да се постарали, като дори запекли пицата, тя била ужасна на вкус, спомня си Даниел. Лошият й вкус обаче той обяснява не с принтера, а с това, че месенето на тестото не му се получило.

Преди да напусне работата си като програмист в софийска компания, която правила игри за телефон, той опитал да направи своя игра. През деня ходил на работа, след това развивал играта. Само приятелите му обаче си изтеглили играта, когато била готова.

Даниел изпробвал и много други идеи, за да стигне до днес и да се издържа с приложението. Спомня си едно "Коледно чудо" след първите шест месеца от създаването на „Айрис", в които не е спечелил нищо. Той изработва и очила за виртуална реалност - втори проект, с който се занимава в момента и който го е спасил тогава. Около Коледа на 2015 г. изведнъж хората започнали да купуват очилата за подаръци и за две седмици изкарал няколко хиляди лева. Малко след Нова година дошла и първата продажба на „Айрис".

„Аз не мога да живея без него („Айрис" - б.р.), ако не го ползвах, може би нямаше да го продавам, обаче виждам, че има резултати. Хората постоянно ми пишат, че това приложение ги е спасило да не си купят очила", разказва Даниел.

Има и амбиция - да сложи „Айрис" на всеки компютър.

А екипът от началото? Петте момчета сега го поздравяват. Казват, че не са вярвали, че приложението ще заработи, но му се радват.