След три години световна пандемия и война в Европа ще започне ли стабилизиране на глобалната икономика през 2023 г. или нещата ще станат още по-лоши? Това се опитват да прогнозират икономистите. Историята показва, че бързото повишаване на лихвените проценти от Федералния резерв може да тласне американската икономика към рецесия през 2023 г. Малко ще са изненаданите, ако ръстът в цените на природния газ направи същото в Европа. Двойният удар от политиката за нулев брой на заразени с коронавирус и забавянето на имотния пазар заплашва да доведе икономиката на Китай почти до застой. При изключително негативен сценарий всички тези събития се случват наведнъж. Това може да унищожи около пет трилиона долара от глобалната икономика в сравнение с по-оптимистични прогнози от началото на тази година, коментират от Bloomberg Economics.
Има обаче и положителни изненади, които могат да преустановят процеса догодина. Фед може да осигури т.нар. „меко приземяване“, ако пазарът на труда се окаже устойчив. Топлото време може да спаси Европа от рецесия. Китай вече прави плахи стъпки към разхлабване на мерките. Ето и кои са
основните икономически рискове в идната година
Очаква се основните лихви на Фед да достигнат ниво от 5% в началото на годината от нулевото си ниво в началото на 2022 г. На фона на по-високите разходи по заемите, които удрят чувствителните към лихвите индустрии – от недвижимите имоти до автомобилите, Bloomberg Economics прогнозира рецесия в САЩ през втората половина на 2023 г. Повече от два милиона американци вероятно
ще загубят работата си
Нещата могат да се развият по-добре от това, ако инфлацията изчезне толкова бързо, колкото се ускори. Но това е по-малко вероятно. Пандемията извади пазарите на труда извън строя, увеличавайки естествения процент на безработица над нивото, което беше през последните години. Ако това се случи в САЩ, а гуверньорът Джером Пауъл заяви, че е възможно – може да се наложи Фед да увеличи лихвите до 6%, насочвайки най-голямата икономика в света към по-дълга и по-дълбока рецесия. Рискът се разпространява в световен мащаб, тъй като повечето страни споделят проблема с инфлацията на Америка и техните централни банки поемат по същия път, за да го коригират. Общият размер на задълженията на икономиките от Г-7 нарасна до 128% от БВП тази година от 81% през 2007 г. Инвеститорите наблюдават Италия, където разходите за обслужване на дълга ще нараснат със седем процента от БВП до 2030 г. Италия вероятно няма да фалира. Но избягването на подобен изход ще изисква мерки на европейско ниво, коментират от Bloomberg. Облигационните пазари във Великобритания се оттеглиха от ръба след неуспешния опит на бившия министър-председател Лиз Тръс за въвеждане на фискални мерки. Но преодоляването на дупката в публичните финанси и запазването на доверието сред инвеститорите ще изисква период на бюджетни ограничения.
САЩ не са точно в същата категория. Въпреки това задаващият се дебат за тавана на дълга ще държи пазарите нащрек. Затягането на политиката означава, че е време за
криза на жилищните пазари
по света. Държави като Канада и Нова Зеландия, които се нареждат сред най-натоварените жилищни пазари въз основа на показатели като съотношението цена/доход, може да се окажат на предната линия. САЩ не са на върха на класацията на риска, но не са далеч от него. Ще е необходим спад от 15% на цените в цялата страна, за да се приведат ипотечните плащания в съответствие с доходите на домакинствата, изчислява Bloomberg Economics. Подкрепата за Украйна след руската инвазия остави Европа с
недостиг на природен газ
и ръст на цените на електроенергията. Според основния сценарий на Bloomberg Economics високите разходи за енергия и повишаването на лихвите от Европейската централна банка ще насочат блока към рецесия, като БВП ще се свие с 0,1% през 2023 г. С малко късмет за хубаво време и политически умения за насочване на дефицитния газ към правилните места, Европа може да избегне спад. Цената на петрола се понижи от върха от близо 130 долара за барел, който достигна през първата половина на тази година. Комбинация от нови санкции срещу Русия, съживяване на търсенето в Китай и съкращения на доставките на Организацията на страните - износителки на петрол (ОПЕК), може да тласне цените отново нагоре през следващата година. Конфликтът с Русия, който остави Европа без енергия, е само един от примерите за геополитическо пречупване. Отношенията между САЩ и Китай също продължават да се влошават.
Президентът Джо Байдън запази митата, наложени от неговия предшественик Доналд Тръмп, и отиде крачка напред с ембарго върху продажбите на полупроводници – ход, който заплашва да замрази технологичното развитие на Китай. Тайван е точката, в която бавното горене може да се превърне във внезапен пламък. Деликатният баланс, който запази мира през пролива, сега изглежда се разпада. За щастие вероятността от военен конфликт остава малка. А за някои страни нарастващият разрив между Китай и САЩ представлява възможност. Решението на Apple да започне производството на iPhone 14 в Индия е знак, че бизнес гигантите се застраховат срещу излагането си на геополитически риск. Един потенциален плюс, поне за финансовите активи, е, че инвеститорите гледат напред. Ако успеят да различат пика за лихвените проценти на Фед и дъното за китайския растеж, те може да стимулират пазарни ралита, като заложат на по-светло бъдеще - дори ако настоящето изглежда мрачно.
