Великобритания и някои други страни обмислят начини да се справят с недостига на ваксини срещу COVID-19, включително и отлагане на приема на втората доза, намаляване на обема на дозите и прием на първа доза от една ваксина и вторa - от друга. Тези предложения предизвикват ожесточени спорове сред учените. Ето какви са аргументите на поддръжниците и на критиците на алтернативните стратегии.

Защо да се отложи втората доза?

В клиничните изследвания компаниите тестваха специфични дози от ваксините си на точен интервал от време, за да получат доказателства за успешното им действие. Всички одобрени досега ваксини срещу COVID-19 са създадени с цел да обучат имунната система да разпознава и да защитава от вируса с първата доза, а след това се приема и втора доза, за да се "затвърди наученото".

Прочети още

На фона на бързо разпространяващата се пандемия и новите вариации на коронавируса, които се разпространяват по-лесно, някои страни се надяват да разширят имунизацията, като дадат някаква степен на защита на възможно най-голям брой хора с първата доза и да забавят приема на втората доза. Постигането на максимален брой хора с частичен имунитет "трябва да намали броя на тежките случаи на COVID-19 и така да се облекчи бремето върху болниците", казва Майкъл Хед, експерт по глобално здраве в университета на Саутхамптън, Великобритания.

Може ли да се комбинират ваксините?

Целта на смесването или комбинирането на ваксините срещу COVID-19 е същата - ваксиниране на колкото е възможно повече хора, докато пандемията все още настъпва. Приемът на първа доза от една ваксина и усилващата втора доза от друга дава гъвкавост да се използват наличните дози ваксини, вместо да се задържат ваксини, за да може хората да получат втората доза от същата ваксина, от която са получили първа доза.

Изпробвани ли са тези варианти при клиничните тестове? Не!

При нито едно от клиничните изследвания в късна фаза на ваксините срещу COVID-19 не са правени тестове за сравняване на дози или за ефекта от комбиниране на дози от различни ваксини, каза Стивън Еванс, професор по фармакоепидемиология в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина.

Прочети още

Официални представители цитират ограничени доказателства от тестове, според които ваксините на "Pfizer"/"BioNTech", "Moderna" и Оксфордски университет/"AstraZeneca" дават защита срещу COVID-19 след първата доза. Британският здравен регулатор обяви на 30 декември, че е установил 80 на сто успеваемост на ваксината на Оксфорд/"AstraZeneca", след като бъдат приети и двете пълни дози, с интервал от три месеца, което е по-голяма ефикасност от средно установената от създателите на ваксината. Комисията по ваксините към британското правителство обяви на 31 декември, че ваксината на "Pfizer"/"BioNTech" дава 89 на сто защита от втората седмица след първата доза и че за ваксината на Оксфорд/"AstraZeneca" "данните сочат, че първоначалната доза...дава до 70 на сто защита срещу въздействието на вируса". Не бяха огласени повече подробности. "Moderna" съобщи, че нейната ваксина дава 80 на сто защита след първата доза, като ефикасността достига пик две седмици след първата доза. Няма обаче дългосрочни данни дали която и да е от ваксините ще осигури траен имунитет само с една доза, нито пък доколко ще е ефективна, ако втората доза бъде забавена. "BioNTech" и "Pfizer" предупредиха в понеделник, че нямат доказателства дали тяхната ваксина ще продължи да защитава, ако втората доза бъде приета повече от 21 дни след първата.

Прочети още

Еванс казва, че в идеалния вариант "е най-безопасно и разумно" ваксините да се използват при условията, при които са проведени изпитанията с тях, но добави, че "в реалния живот това никога не се случва". Директорът на Националния институт по алергии и инфекциозни болести на САЩ д-р Антъни Фаучи каза пред CNN в петък, че в САЩ вероятно няма да забавят втората доза. "Ще продължим да правим това, което правим сега", каза той. Учени изразиха опасения относно идеята за смесване на два различни вида ваксини. Някои експерти казват, че тъй като всяка от ваксините атакува един и същ протеин от "шипа" на вируса, всяка от тях може да работи с другата, за да обучи тялото да се бори с вируса. Но няма доказателства, че този подход ще проработи. "Няма буквално никакви данни. Това не е тествано или ако е тествано, няма публикувани данни", казва Джон Мур, преподавател по микробиология и имунология в медицинския колеж Уейл Корнел в Ню Йорк.

А да намалим количеството ваксина във всяка доза?

В САЩ някои представители на здравните власти обмислят да предложат по половин доза от ваксината на "Moderna" на хора на възраст от 18 г. до 55 г. В подкрепа на тази стратегия има някакви данни от клиничните тестове. Главният съветник на програмата на САЩ за ваксиниране срещу COVID-19 Монсеф Слауи каза в неделя пред тв Си Би Ес, че данни от тестовете на "Moderna" сочат, че половин доза предизвиква "идентичен имунен отговор" като по-високата доза от 100 микрограма при възрастни на и под 55 г. Той съобщи още, че правителството обсъжда този въпрос с "Модерна" и с регулаторните органи. Някои американски учени са съгласи, но отбелязват, че тези данни не са публично достъпни. "Много е неясно. Искам да видя тези данни", казва Ерик Топол, експерт по генетика.

Безопасни ли са тези стратегии и дали ще дадат резултати? Не е ясно.

Поради липсата на научни доказателства за ефекта от забавяне на втората доза от ваксината, някои експерти смятат, че е безопасно да се забави и че си струва да се опита, за да се защити по-голяма част от населението. Други обаче не са сигурни. "Просто няма данни", казва Йън Джоунс, преподавател по вирусология в университета Рединг, Великобритания. "Въз основа на предишни изследвания, при които са комбинирани различни ваксини, комбинацията от ваксините на "AstraZeneca" и "Pfizer" вероятно ще е безопасна", казва Хелън Флечър, преподавател по имунология в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина. Според Топол смесването на ваксини ще е "голяма грешка" с "непредвидими резултати", включително и потенциал за неблагоприятни реакции или значителен спад в ефективността. Някои се тревожат, че забавянето на втората доза ще даде възможност на вируса да се промени и да стане устойчив на ваксините. Слабата защита с антитела би увеличила и риска от ненормален имунен отговор, когато хората се срещнат с истинския вирус, казва Топол.