Всяка година американското правителство издава повече от един милион зелени карти на имигранти, което им дава право да живеят и работят в Америка и да осъществят американската си мечта - да имат работа и дом и възможност за по-добър живот, отколкото в родните им места. От тях 50 000 са от лотарията за зелена карта. Всяка година много българи кандидатстват за лотарията, но печелившите са все по-малко. Светлана и Иван Вълкови идват в САЩ със зелена карта в разгара на епидемията от коронавирус и вместо да изживеят своята американска мечта, се оказват застрашени от коварна болест, със заповед за стоене по домовете, без работа и без яснота кога кошмарът ще свърши. Но не губят надежда. „Уцелихме много лош момент. Никой не знаеше какво ще се случи. Аз съм щастлива, че успяхме все пак да дойдем, защото много го искахме“, казва Светлана. „Ние всъщност

дойдохме точно когато всичко започна

 

и ако бяхме купили билети за по-късна дата, не знам какво щеше да се случи“, допълва тя. Младите българи са от Горна Оряховица. Иван е на 30 години, Светлана – на 28. Иван спечелва зелена карта с лотарията от 2019 г. Късметът му проработва от първия път въпреки големия брой участници - 22,4 милиона души от цял свят. „Участвахме в лотарията на шега“, споделя Светлана. „Решихме, че ще направим всичко, което трябва, за да дойдем дотук. Надявахме се да стартираме по нов начин съвместния си живот“, допълва тя. Иван и Светлана изминават дълъг път, преди да стигнат до Щатите. Подават заявления за лотарията през октомври 2017 г. Резултатите излизат през май 2018-а. Явяват се на интервю в края на септември 2019 г. „Две или три три седмици след това купихме билетите за 16 февруари 2020 година“, разказва Светлана. „Разбира се, имаше колебание дали да заминем. Обичахме работата си, но все пак решихме, че това е голяма възможност, която не бива да пропускаме. В България е много трудно младите хора да си позволят собствен дом и да отглеждат напълно спокойно децата си. Езикът не ни беше бариера. Владеем английския добре. Изчаквахме с голям ентусиазъм идването си тук. Единствено ситуацията, в която се намира целият свят в момента, малко връща нещата в начална точка“, споделя българката. „Никога не съм си представяла, че нещо толкова лошо и толкова мащабно може да ни се случи. В социалните медии първоначално имаше много шеги с коронавируса и аз ги обяснявам с надеждата на хората да се оправят нещата, а не че не взимат насериозно нещата. Хората може би се опитваха да избягат от целия стрес с шеги“, коментира Светлана.

Сънародниците ни са се настанили във Финикс, Аризона. Имали са предложение да заминат и за Мериленд, но избират щата с по-топлия климат. „Живеем при съученик на съпруга ми. В къщата има отделна постройка със спалня, кухня, всекидневна, баня и тоалетна и ние сме там под наем

.

 Финансовите ни ресурси са на привършване

Но не смятаме да се отказваме, наистина сме упорити и се надяваме всичко да премине и лека полека нещата да се оправят“, обяснява Светлана. Имало е вариант Иван да работи със свой бивш съученик, но заради епидемията с коронавируса той не ходи на работа. За късмет, майката на съученика на Иван препоръчва Светлана на семейство с деца за детегледачка за по няколко часа на ден. „Това бе добре дошло за мен, но лошото беше, че продължи само около седмица и половина. Първо, майката на децата остана вкъщи, а след това и цялото семейство и те нямаха нужда от моята помощ. Подала съм молби за работа на 40 или 50 места и нямам резултат. Никъде не търсят хора“, казва Светлана. Светлана е начален учител от България, съпругът й има опит в автокозметичните услуги. „Нямаме ограничения каква работа ще работим. Няма срамна работа, но просто е много трудно в момента“, притеснява се българката. Младото семейство е успяло да премине през колкото може повече стъпки за адаптацията си, преди нещата да забуксуват напълно – отварят си банкова сметка, Иван взима американска шофьорска книжка. Губернаторът на Аризона Дък Дюсей обаче издаде заповед за стоене по домовете на 1 април. Всички, които не са заети в индустрии с приоритетно значение (здравеопазване, хранителна промишленост, ресторантьорство, търговия с хранителни стоки),

трябва да си стоят вкъщи

за да се спре разпространението на коронавируса. Към момента в щата има 2577 случая и 73 жертви на болестта. Въпреки всички усилия да действат максималко бързи, Светлана и Иван все още нямат кола. „Ако намерим кола, това може би ще са последните финанси, които имаме да дадем. Хората, при които сме отседнали, имат автомобил, помагат ни в това отношение“, казва българката.

„Липсват ни много приятелите и семействата ни. Обстановката и всичко останало много ни харесва. Нашите родители в България работят все още. Добре са. Но не се зае кога може да останат без работа. Притеснени сме за тях. Те пък са притеснени за нас. Опитват се да ни вдъхнат вяра. Почти всеки ден се чуваме“, допълва Светлана. „Надявам се лошата ситуация да научи хората на сплотеност, взаимопомощ и повече обич. Много ми беше трудно да се разделя с моите деца от училището. Надявам се един ден да работя по професията си. Дипломата ми е преведена. Дано дойде време да се явя на изпит и да имам лиценз“, мечтае Светлана, която е работила като учителка в България. Двамата българи биха се радвали на помощта на други наши сънародници, за да си стъпят на краката. „Не искам да изпадам в състояние да сме абсолютно безнадеждни. Ако това стане, не можем да помогнем нито на себе си, нито на семействата си. Надяваме се всичко да се оправи. Въпросът е колко време ще отнеме това. Със сигурност след това ще оценяваме повече малките неща“, казва Светлана.