Някой някога е казал, че битката за оцеляване се води най-вече със собственото подсъзнание. Може би оттам идва и уникалната само и единствено българска поговорка: "Да не се смеем много, че може да не е на хубаво." Но каква ли е причината ние, българите, да имаме тази робска психика, та дори когато се засмеем, да се огледаме някой да не ни види и натопи? Само преди няколко дни един изтъкнат и многоуважаван наш писател в свое интервю спомена, че "в България спонтанни са само абортите".

За съжаление от научно-медицинско-практична гледна точка това не е така. Стотици наши съграждани страдат от бездетие, ходят по мъките с тайната надежда, че поредната овулация ще им донесе очаквания Божи дар - тяхното отроче. Но леките финансови шамари и последващите ги огорчения трябва да ни накарат да си зададем въпроса защо се случва всичко това? Всяко нещо си има причина. А зад спонтанния аборт стоят много такива. Водеща е социалната. Всичко тръгва от семейството. От това как са ни възпитали и как ние възпитаваме нашите деца. Дали подготвяме момиченцата да станат достойни майки, а момченцата - достойни бащи? Семейството е клетката, градивният материал на организма, наречен общество. Родовата памет е основен елемент на този организъм. Тя е основата на душевността. А духът е огледало на поведението на човека. И вечният спор е тялото ли води духа, или духът напътства човека? Само си представете колко наши сънародници живеят като в забавен кадър. Но има и такива, за които животът е един миг, и то защото не са спрели да работят и да мислят не само за своето оцеляване, но и за благото на околните. За жалост много от нас ги смятат за лоши, като си шушукат зад гърба им, че трудно ги търпят.

Но задаваме ли си въпроса те как сами се търпят заради неблагодарността и хулите на околните? Пречупено през призмата на медицината, ако изключим механичните и сексуалните извращения по време на бременност, основната причина за помятането се нарича инфекция. Тази лоша коварна и чужда войска, за която вече във всеки наш вестник се намира рубрика, превзема телата ни като троянски кон. Ние, човеците, трябва много добре да осъзнаем, че не е нужно на всяка цена да осъществим акта на забременяване и раждане в името на това какво ще кажат хората. На първо място трябва да бъдем здрави, за да имаме здраво поколение. И никога не трябва да забравяме знака на съдбата. Тя винаги ни подсказва нещо. Побутва ни - къде леко, къде грубо и ни шепти: "Потърси причината." Най-лесно е да се оправдаем с лошия лекар, лошата социална политика, неадекватното здравеопазване, липсата на пари и социален статус. Но тя, причината, може да е и в акта на емигрантството, замъкващо след себе си поредната порция от 400 хиляди дипломи заедно с притежателите им към терминал 2. Може да я потърсим и в гладните глигани, нападнали нашите Родопи, пренасящи едни от най-тежките паразитни инфекции. Да не говорим за кърлежите, бълхите и въшките. Една сравнително нова и малко позната "бактериална барета" в света на насекомите, за която ще спомена в следващите статии - това е мравката.

Но да се върнем на темата за спонтанния аборт. Начело с Gemma Agusti, основната причина за него е инфекцията, причинена от различни видове патогенни микроорганизми. Става дума за микози, бактериални инфекции с подвластните им стафилококи и стрептококи, трихомонас, задължително гонорея, mycoplasma и ureaplasma, и нашите любимци хеликобактер и хламидия. Но тук става дума и за още нещо - че всичките тези микроскопични "палавници" могат да ни бъдат предадени от плувни басейни, места с натрупана дъждовна вода, влажни места, както и от замърсена и недостатъчно солена морска вода. Един сравнително нов представител на тази орда е бактерията Waddlia chondrophila, за която има безспорни доказателства, че е свързана със спонтанните аборти в първия триместър на бременността. Тя е абсолютен близнак на хламидията и има подобен рибозомен цикъл на репликация. Съществува и разновидност, чието наименование е Waddlia malaysiensis G817.

Д-р Петър Кътев