Бариерите, които спъват успеха ни в инвестирането (III)

Здравейте, скъпи приятели и читатели! Продължаваме темата, която засегнахме преди седмица - бариерите, които ни пречат да успеем в инвестирането и как да ги прескочим.

Както вече говорихме в предната статия, голяма част от тези бариери са създадени от нашата психологическа нагласа и различните части от нашия мозък, които се контролират от моментните ни емоции много по-често, отколкото фактите и логическото обяснение за нещата. До този момент изяснихме три от шестте основни бариери, които ни пречат да инвестираме успешно. Нека си ги припомним: - Нашите лични убеждения, които понякога не са обективни спрямо реалността, в която живеем. - Групирането на много пари в инвестиционни активи от голяма група хора, което създава „пукащи“ се балони. - Страхът от моментни загуби, който много често завладява съзнанието ни и ни спира да мислим логично. Продължаваме с останалите три бариери, които ни спират да достигаме нови върхове и могат да се окажат като опасни подводни камъни за нашия инвестиционен успех.

Липса на финансово планиране

Една от най-големите заплахи за нас като инвеститори е емоцията, която понякога ни завладява да харчим пари за неща, които в краткосрочен план могат да ни „стоплят душата“, но в същото време те ни отдалечават от истинските ни, дългосрочни финансови цели, които наистина имат значение. За никого не е тайна, че днес живеем в общество, което е нетърпеливо - искаме да притежаваме всичко веднага и да не се налага да чакаме за нищо. Желанията ни са много, търпението ни е малко. А точно това е една от рецептите за финансов колапс, не само на индивидуално, но и на групово ниво. Лесният достъп до кредит ни помага да притежаваме много, но в същото време ни „заробва“ да плащаме за дълго време и намалява възможността ни да спестяваме и да инвестираме, както и контрола върху парите, които получаваме. Данните показват, че средностатистическият спестовен процент от 1959 година е бил малко под 9% от семейния доход за година. За жалост, в края на 2019-та този процент вече е паднал на 7.50% от годишния семеен доход. Някои могат да поспорят с цифрите и да кажат, че сега цените са много по-високи и инфлацията е скочила драстично, но по-вероятната причина според моите наблюдения е, че предлагането на нови и нови технологии, продукти и услуги е нараснало неимоверно много в последните две десетилетия и това влияе върху нашата спестовна и инвестиционна дисциплина. Като резултат от намаляването на процента, който спестяваме, данните показват, че 25% от хората между 55 и 64 г. нямат и стотинка заделена за пенсиониране и ще разчитат изцяло на държавните пенсии, колкото и малки да са те, ако все още ги има в следващите 20 години напред. Други 24% от хората в тази възрастова група имат спестени по-малко от $50 000, което е крайно ниска сума за предстоящо пенсиониране в Америка като допълнение към държавната пенсия, която не трябва да надвишава над 40% от месечния доход на пенсионерите по първоначален план, когато е била създадена системата. Тя е била замислена като спомагателна система, а не като място, от което да идват 100% от доходите на пенсионерите. Като контраст от първите две групи, имаме 18% от хората, които са могли да си осигурят пенсионен влог над $500 000, и останалите 33% са някъде между двете групи от $50 000 до $500 000 в пенсионни фондове. Като заключение на тази точка, по мои наблюдения, много често не искаме да се лишим от

моментното удоволствие

да жертваме тази нова, красива кола или тази екзотична ваканция днес, за да можем един ден да имаме по-спокойни старини или по-светло бъдеще, защото много от нас не знаят дали въобще ще доживеем до момента, в който ще се порадваме на тези блага, осигурени от нашите лишения днес. И това понякога е истина, поне в 5% от случаите, защото по статистика в Америка 5% от хората не доживяват до пенсионна възраст. Шансовете обаче са такива, че 95% от нас ще доживеят до пенсиониране, и това, което повечето ще открият там, е едно трудно съществуване, изпълнено с лишения, работейки да преживяваме до края на дните ни. Ако не променим навиците си и се научим да жертваме малко от залъка ни днес, за да можем да ядем бял хляб и в годините напред, то много от нас ще бъдат обречени на трудности и лишения. Всеки от нас трябва да плати определена цена - някои я плащат днес, лишавайки се от нещо, за да могат да имат сигурност утре, а други пък ще се наложи да я плащат до края на живота си. За тези, които все още имаме времето да избираме - нека направим съзнателно този избор днес и да приемем последиците от него в годините напред. Надявам се информацията, която ви представих днес, да ви бъде полезна, и ако е така, моля, споделете я с хора, които мислите, че ще се възползват по най-добрия начин от нея.