Бариерите, които ни пречат да успеем в инвестирането

Здравейте, скъпи приятели и читатели! Днес искам да ви отделя за момент от традиционните въпроси и отговори, които споделям с всички вас всяка седмица, за да насоча вниманието ви към една много интересна тема, която анализирах в последния месец от различни статистики и лични наблюдения през годините. Тази тема засяга фактите, свързани с нещата, които пречат на нас, инвеститорите, да имаме една успешна дългогодишна инвестиционна стратегия, и кои са подводните камъни, които могат да ни препънат във всеки един момент. В същността на нашия инвестиционен успех (както не малко пъти съм казвал) е начинът, по който мислим, и емоционалните ни нагласи, свързани с инвестирането. Тези нагласи се променят с времето, когато на рационално ниво сме запознати с повече и повече факти. Но гледайки картинката по-горе, на която са изобразени здравословната салата и вкусната (но не толкова здравословна) торта до нея, ни кара да се чудим защо по-често избираме по-вкусния, но лош за нашето здравето избор? Има обяснение на този феномен и той се намира в механизмите на нашия мозък и различните части от него, които ги задействат. Предната част (оцветена в оранжево) се нарича ПРЕДЕН КОРТЕКС и тази част от мозъка е отговорна за нашите рационални решения, базирани на факти и логика. Това е частта на мозъка, която често наричаме „ангелчето на едното ни рамо“. Долната част, която е доста по-малка на големина, но много по-могъща в емоционален аспект, се нарича АМИГДАЛА и тя е отговорна за нашите емоционални решения, основно подбудени от инстинкт за самосъхранение, и често е водена от бързи решения, свързани с желание за наслада или чувство на неконтролируем страх и паника. Ако някога сте се чудили кое да изберете - дяволчето на едното рамо или ангелчето на другото, то амигдалата ни кара да правим нерационални неща подбудени от силно желание или инстинкт за самосъхранение. Причината, че ви обяснявам всичко това, което наглед няма нищо общо с финансовия свят, е защото

тези механизми контролират

и процесите, които използваме, когато вземаме финансовите си решения. Сега нека разгледаме няколко бариери, които засягат различните звена на нашия мозък и как много от нас реагират на тях.

1. Нашите лични убеждения срещу реалността, в която живеем

Много често нашите лични убеждения и вярвания за определено събитие се различават от фактите, свързани с него.

Например, емоционалният шок от световната финансова криза бе толкова голям за много от хората, че скоро след него те бяха загубили връзка с финансовите реалности в годините след 2008-а, като са мислели, че нещата вървят само надолу и надолу.

През 2008 г. индексът S&P 500 е загубил 37% от своята стойност, като през 2009 г. е възвърнал 26.5% от своята стойност, а през 2010 година още 15% от нея, продължавайки своя непрекъснат растеж в следващите почти 10 последователни години. При проучване от инвестиционната компания Franklin Templeton през 2010 г., запитани дали пазарите продължават да падат или се покачват, ⅔ от анкетираните са отговорили, че пазарът продължава да пада стремглаво надолу, което фактически е грешно. Но травмата от кризата през 2008-ма е оставила дълготрайни последици в психиката на повечето хора, които дори са нямали представа какво реално се случва около тях две години по-късно. Това може би е основната причина, която обяснява защо средната възвращаемост на средния инвеститор е почти двойно по-ниска от тази на индексът S&P 500 за последните 30 години. За този период индексът е дал средногодишен растеж от 9.96%, докато средногодишният растеж на средностатистическия инвеститор в акции или фондове е бил 5.04%. Тази статистика показва, че ако инвеститорите просто са продължили с инвестициите и в добрите, и лошите времена през тези 30 години, са щели да бъдат двойно по-успешни и да натрупат многократно по-големи печалби заради натрупващата се лихва, която расте много по-бързо при по-висок среден процент и има свойството да прави лихва на лихвата.

Емоциите са лош съветник

в инвестирането, а тази статистика го доказва с пълна сила.