Уолстрийт върви по стъпките на Силициевата долина и полага огромни усилия да се възползва максимално от огромните масиви с потребителски данни, които контролира. Технологичните гиганти като Amazon и Google се опитват да навлизат все по-сериозно в бизнеса на разплащанията и кредитирането, но големите банки от ранга на JPMorgan, HSBC и Barclays не стоят на едно място. Финансовите институции трупат "планини" от статистически данни, за да предвиждат движенията на борсовите индекси и си партнират с търговските вериги в изготвянето на маркетингови кампании, базирани на изкуствения интелект и таргетираната реклама. В днешната дигитална ера информацията за това какви доходи получават потребителите, къде харчат парите си и какво предпочитат да правят през свободното си време е изключително ценна. Особено на фона на намаляващите печалби на банките от конвенционалното кредитиране и инвестициите под натиска на нулевите лихвени проценти. Събирането на

все по-големи обеми от информация

се случва успоредно със затягането на регулациите в тази сфера. Въпреки това все още са налице сериозни рискове от злоупотреби с финансова информация и лични данни, тъй като много от хората не са наясно как трябва да се защитят. Според проучване една трета от европейците не са запознати в детайли с правото на защита на личните им данни, а само 13% твърдят, че четат докрай условията на сайтовете за гарантиране на личната неприкосновеност. Повечето банки не разкриват колко печелят от анализа и обработката на потребителските данни, с които разполагат. Но в сравнение с милиардите, които генерират от кредитиране и инвестиционна дейност, вероятно сумите все още не са чак толкова впечатляващи, смятат експертите. Един от начините за "монетаризиране" на тази информация са партньорствата с търговските вериги и заведенията. Клиентите на британската банка Lloyds и испанската Santander например могат да се възползват от специални оферти в десетки магазини, благодарение на т. нар. схеми за лоялност на американската компания Cardlytics. Механизмът използва информацията за потребителските навици на клиентите, за да им предлага персонализирани оферти за отстъпки на местата, на които пазаруват най-често. Банките получават процент от всяка покупка, но нито Cardlytics, нито Lloyds, нито Santander разкриват точния му размер. За да се възползват от "бонус схемата", потребителите трябва изрично да заявят участието си в нея. Банките уточняват, че личните данни на клиентите не се предоставят на трети лица без изричното им съгласие. Освен това информацията се "анонимизира", което означава, че името на клиента се заменя от случайно генериран номер. По този начин търговците няма как да узнаят самоличността на конкретния човек, на когото предлагат дадена оферта или отстъпка. Експертите обаче предупреждават, че

рискове от злоупотреби все пак съществуват

Един от потенциалните примери е за таргетиране на хора, които вече имат високо ниво на задлъжнялост, но въпреки това получават оферти за бързи заеми и кредитни карти с висока лихва. Идеята е, че ако банката може да използва определена информация, за да накара човека да си купи нещо, което той иначе не би взел, то това е добра новина за банката, но не и непременно за самия потребител. Използването на данните за подобряване на рисковия анализ, за вземане на по-бързи решения за отпускане на кредит и за прогнозиране на потребителските нагласи е изключително полезно за банките, които се опитват да понижат своите разходи. HSBC например разработва алгоритъм, базиран на изкуствения интелект, който да може да се ориентира за секунди в масив от данни с големина от 10 петабайта. Това се равнява на капацитета на 2 милиона DVD-та. Най-голямата европейска банка разчита на услугите на канадската технологична компания Element AI. JP Morgan пък разработва AI приложение, което да предвижда движенията на финансовите пазари. То ще събира и анализира информацията от над 3 милиарда трансакции годишно. В известна степен банките са в неравностойно положение в сравнение с бързоразвиващите се технологични стартъпи, когато става въпрос за извличане на печалба от огромните масиви от данни, с които разполагат. Те рядко могат да разчитат на вътрешна експертиза и освен това са обременени от старите електронни системи, които използват от десетилетия. За да обърнат тази тенденция, водещите банки по света планират инвестиции от над 26 милиарда долара в обработката на данни и бизнес анализите през 2019 година, показва проучване на International Data Corporation. За сравенение, през 2018 година този тип инвестиции достигнаха 23 милиарда долара. Освен това банковите институции търсят нови ръководни кадри с опит в технологичния сектор. Те не се притесняват да "крадат" специалисти дори от компании като Amazon, Google, Netflix и Facebook.