На днешната дата точно преди век се извършва най-злокобното и кърваво деяние в българската история – атентатът в столичния храм "Св. Неделя". Така следобедът на Велики четвъртък 1925 г. ще остане завинаги сред най-кървавите атентати на ХХ век. Жертвите от терористичния акт на 16 април наброяват близо 200 души, сред които кметът на София, депутати, офицери и генерали. Ранените пък са повече от 300.
Как се стига до кървавия терористичен акт, каква е ролята на Коминтерна и Москва в неговата организация, кога Българската комунистическа партия става нелегална, кой взима решението за тези действия и каква еобществената реакция, както какъв отпечатък оставя това събитие днес разказва Mediapool в интервю с ръководителят на катедра "История на България“ на Историческия факултет на Софийския университет проф. Веселин Янчев, който е сред най-видните експерти в областта.
Проф. Янчев, навършват се 100 години от най-големия и кървав атентат в българската история – терора в "Св. Неделя". Преди да поговорим конкретно за събитията от 16 април 1925 г., нека ви попитам как се стига до тях? Какъв е контекста на 20-те години на ХХ век и може ли да бъдат описани като период на гражданска война?
Прочети още
Ако се придържаме към класическата представа за гражданска война, такава имаме, когато две армии воюват в рамките на една и съща държава, откъснали са определени територии и воюват за тяхното разширяване и налагане на цялата власт върху държавата. В България няма класически пример на гражданска война, но има много остро политическо противопоставяне с въоръжени действия и средства. Това фактически води до разделение на българското общество и противопоставяне, чиито измерения се чувстват едва ли не и до ден днешен, повече от 100 години от тези събития.
Те се дължат на новия етап, в който човечеството навлиза след края на Голямата война. За първи път има нов модел на държавно-политическо управление, наложен от болшевиките в Съветска Русия, който се счита за алтернатива на съществуващия досега модел на европейско и световно развитие в политически и икономически аспект. Този модел търси начини и средства да се разшири, да завладее колкото може по-голяма територия и прави всичко възможно чрез споделящите възгледите и идеите на руските болшевики комунистически партии в Европа да продължи тази вълна на световна социалистическа революция.
В това течение на развитието на политическия и обществения живот бива всмукана и България. У нас нещата са специфични, защото се запазват конституционният и монархическият модел на управление след края на участието на България в Първата световна война. Да, обществото е силно разстроено и стопански, и политически, но привържениците на крайни и радикални промени не успяват да се наложат окончателно в българското общество. Имам предвид представителите на лявото крило на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП), които се преименуват на Българска комунистическа партия (тесни социалисти), както и известни уклони в ръководството и управлението на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). До конфликта се стига поради това, че Българската комунистическа партия (БКП) трябва да се съобрази и да изпълни повелята на Комунистическия интернационал (Коминтерна) и на болшевишка Русия и да се опита да направи коренен преврат в развитието на страната, вземайки властта и налагайки една, както те я наричат, работническо-селска, но всъщност комунистическа диктаторска власт в България.
Прочети още
Вие отбелязахте част от факторите, но какви още са причините, довели до комунистическия терор и атентата от Велики четвъртък 1925 г. ? Оказва ли влияние Законът за защита на държавата и защо се въвежда той?
Един от основните фактори е продължаване на курса на въоръжена борба след поражението на комунистическата партия през септември 1923 г. Поражението на комунистите през 1923 г. показва категорично, че те не могат да предложат алтернатива. Нямат нито силите, нито способностите, нито достатъчно съюзници, които да могат да променят радикално както политическия строй, така и икономическото развитие на страната. Веднага след това се оформя следната алтернатива: Партията да се върне към нормалните конституционни парламентарни методи на борба, да разчита на подкрепата на своите привърженици, да печели нови последователи и по този начин да се опита да наложи своите политически възгледи и представи. Другият възможен път е да подготви веднага реванш, тоест да се подготви едно ново въоръжено въстание, което в много кратки срокове да поправи грешката от септември 1923 г. и да завоюва властта.
Очевидно е, че след 1923 г. няма нито обективни, нито субективни условия, за да се направи тази радикална промяна. Но част от ръководството на БКП, този път подкрепено решително от Москва и от Коминтерна, решава, че ще запази основната цел - вдигане на ново въоръжено въстание. Основният проблем, който възниква, е как да се стигне до него. Как да се съкрати пътят за неговото осъществяване? И тук възможностите са да се създаде една тайна, много добре въоръжена организация, която да работи за привличане на останалите партийни членове и включването им във въоръжена организация. Тя трябва да подкопава авторитета и позициите на властта, да създава условия за дестабилизация.
Другият път е създаването на въоръжени чети, които чрез партизански действия да постигат същите цели. Така властта ще бъде дестабилизирана, ще се урони нейният престиж и авторитет сред обществото, евентуално ще съберат привърженици, които да бъдат използвани за радикалната промяна.
Въпреки че БКП получава щедра финансова и организационна помощ от Коминтерна и Москва, тя не успява и в двете направления. Не създава толкова мощна и силна нелегална военна организация, която да е в състояние да вдигне ново въстание. Колкото и дестабилизиращи и създаващи смут и несигурност да са действията на четите, те не предизвикват желанието за радикална политическа промяна в обществото.
Винаги се изтъква Законът за защита на държавата, който всъщност забранил комунистическата партия и тя се превърнала в нелегална и започва да залага на терористичен начин на действие. Факт е и трябва да се знае, че решението за превръщането на комунистическата партия в нелегална е още от ноември 1923 г. Много преди да влезе в сила Законът за защита на държавата от януари 1924 г. Комунистическата партия е забранена поради факта, че тя използва въоръжени, насилнически и нелегални действия срещу държавната власт. Длъжен съм да отбележа, че тези постановления, залегнали в Закона за защита на държавата от 1924 г., ги има и в днешната Конституция – в чл. 11 (4) и чл. 44 (2).
Още когато Димитров и Коларов тръгват да подготвят въоръженото въстание през есента на 1923 г., са наясно, че след този опит комунистическата партия ще бъде забранена. Така е в нормалните демократични конституционни държави и общества.
Кога всъщност започва подготовката за атентата? От кого е организиран и наясно ли е цялото партийно ръководство на БКП за това, което ще се случи на 16 април?
Решението е още от края на 1924 г., когато се замисля един удар, който да парализира държавната машина и най-вече полицейската машина, която все повече започва да разплита или да елиминира структурите на комунистическата партия. Още през август 1924 г. има инструкция на Изпълнителния комитет на Коминтерна за терористичната дейност и това как да се действа срещу вътрешните и външните врагове на комунистическата партия. Тогава се появяват и изискванията за създаване на специални наказателни групи (ЧК), които да извършват именно такива терористични акции с цел да се покаже силата на комунистическа партия.
С взаимните политически убийства все повече се налага идеята, че е необходимо едно наистина радикално действие, което да пресече това настъпление на полицейския апарат на българската държава и стягащия се обръч около комунистическата партия.
Съмнявам се, че са считали, че това ще отключи възможността за въоръжено въстание. Липсва подготовка за подобно действие. Разумът отстъпва все повече пред емоцията, пред желанието за някаква бърза и радикална промяна, защото въстанието първоначално е планирано за пролетта на 1924, а след това се отлага няколко пъти. Цялата ситуация се разтяга във времето и бързането да се докаже тази революционност води до идеята за такива радикални политически действия, които нямат друго определение освен терор.
Факт е, че партията се готви за въоръжено действие. Никой не препятства нещо подобно. Факт е, че партията има нелегална военна организация и никой не само че не пречи, а всички съдействат за създаването и изграждането ѝ. Факт е, че всички знаят за готвения атентат, но никой не предприема никакви действия, които да попречат на подготовката на тази идея, която е ясно, че ще доведе до невинни жертви. В един период, в който Централния комитет на БКП съществува съвсем абстрактно. Както казва самият Коста Янков в навечерието на тези събития Централният комитет не съществува, а съществува военната организация, която действа от името на ЦК. Но се действа в посока на въоръжено насилствено действие срещу властта и промяна на управлението на страната. При условие, че очевидно партията не е в състояние да вдигне ново въоръжено въстание, остават действията на четите или атентат.
Какво се случва в следобеда на 16 април 1925 г. в храм "Св. Неделя"? Как комунистите осъществяват плановете си? Каква е била тяхната цел?
Общата цел е по някакъв начин да се нанесе много сериозен удар върху полицейското и политическото ръководство на българската държава. Ясно е, че трябва по някакъв начин да бъдат събрани на едно място шефовете на полицията, правителството и военният елит. Идеята е да се убие политическо лице, на чието опело да съберат представители на властта, армията и полицията. Затова се избира именно генерал Константин Георгиев, който е и военно, и политическо лице, бидейки председател на софийската група на Демократическия сговор и заместник-председател на Съюза на запасните офицери.
Предполага се толкова известна личност, ще бъде изпратен в последния му път от много видни представители на управляващите и военните среди. Това е реализирано, защото наистина се събира огромно количество хора в катедралния храм "Св. Неделя". Трудно все пак може да се определи конкретната цел – дали това престъпление трябва да отвори пътя към революция, да създаде почва за ново правителство или е наказание за управляващите. Нямаме преки свидетелства за конкретната цел, а и главният организатор Коста Янков е убит дни след събитията.
Трудно бихме стигнали до мисълта и замисъла на тези хора. Безумно е. Няма държава, която да капитулира пред един терористичен акт. Убийството на министър-председателя не означава радикална промяна. Пише се, очакването е, че след като бъде унищожено правителството на Цанков и самият Цанков, ще се нормализират нещата и ще се легализира Българската комунистическа партия. Как може да се случи това нещо след един атентат!?.
Как постигат целите си? Кои са лицата, които извършват действията, поставят експлозивите? Как успяват да вербуват служителя в храма?
Петър Задгорски (клисар в храма) сам си предлага услугите, идейки бивш член на комунистическата партия, напуснал след 1923 г. Той сам предлага на Димитър Хаджидимитров-Митрето, един от членовете на софийската терористична група, идеята да се съхраняват оръжие и боеприпаси на тавана на катедралата. Коста Янков преценява, че тя може да бъде използвана за по-глобални цели и осъществяването на атентат и започва складирането на взрив в тавана на катедралата.
Хората, които участват, са членове на нелегалната военна организация на комунистическата партия. Хората около Коста Янков, Иван Минков, Петър Абаджиев. Това са дейци на софийската секция на тайната нелегална организация на БКП и на "специалната наказателна група" Те подготвят технически пренасянето на взрива, намирането на детонатори и фитили. За съжаление, технически подготовката е добра, защото пораженията са впечатляващи като брой жертви и брой пострадали.
Колко са жертвите от кървавото събитие, защото броят се променя с времето ? Кои са най-видните български личности, които губят живота си в този ден? Надвишава ли броят на загиналите генерали и офицери жертвите на висши военнослужещи по време на войните десетилетие преди това?
Числото на загиналите нараства с времето, защото първоначално официалното число е 134 души, след това нарастват до 143. Някои казват повече от 170, а по последни данни и над 230. Различни числа показват, че ранените са около 340. Що се отнася до жертвите - загиват софийският кмет Паскал Паскалев, депутати от управляващото мнозинство, поне десет генерали и 26 офицери, сред които и бивши военни министри.
Факт е, че загиват генерали, които имат огромен принос за изграждането на българската армия и за воденето на трите войни за национално обединение. Загиват хора, които са участвали в Сръбско- българската война. Това е един много сериозен удар върху военния елит на България и може би затова военните реагират толкова категорично и вероятно безконтролно на събитието.
